Мащабна централизирана система за сигурност и превенция на риска, която да обхване ключови пространства в целия Пловдив и да разпознава потенциално опасни ситуации в реално време, представиха в Заседателната зала на Община Пловдив кметът Костадин Димитров и авторите на концепцията.

Проектът не е разработен след последните тежки криминални случаи в града. По думите на Димитров работата е възложена още през 2024 година, като целта от самото начало е била да бъдат анализирани рисковите зони в Пловдив и да се изгради модел за по-голяма сигурност и превенция.

„Още 2024 г. ние сме възложили изграждане на концепция за превенция и анализиране на рисковите зони в град Пловдив и изготвянето на система, която ще даде възможност на града да бъде по-сигурен“, заяви Костадин Димитров.

Представената концепция предвижда изграждането на единна система, в която да постъпват данни от множество различни сензори. Те ще бъдат разполагани на места с потенциален риск – по пътищата, на спирки, в паркове, в централната градска част и в други пространства, в които се събират голям брой жители и гости на Пловдив.

Системата няма да започва от нулата. Една от основните ѝ характеристики е възможността към нея да бъдат присъединявани и вече съществуващи камери и сензори на Общината.

Кметът даде пример с новоизграждащ се парк, в който са предвидени 171 камери. Идеята е те също да бъдат интегрирани в централизираната система, така че информацията от тях да може да бъде анализирана и да показва необичайни действия или потенциално рисково поведение още докато ситуацията се развива.

Точно това е и основната разлика между замисления модел и обикновеното видеонаблюдение.

При стандартните камери записът най-често служи след даден инцидент – за установяване какво се е случило и кой е участвал. Новата концепция е насочена към друго: системата да анализира ситуацията в реално време и при определени условия да сигнализира, че на дадено място се развива потенциален риск.

„Всичко е в превенцията“, подчертаха авторите на проекта.

Като пример беше посочен и Младежкият хълм. При необичайно поведение в пространство, което предварително е определено като рисково, аналитичната система би могла да изпрати информация до общински координационен център, а оттам при необходимост да бъде уведомен и съответният полицейски екип.

Авторите на концепцията изрично уточниха, че не може да се спекулира дали конкретна система би променила изхода от вече случило се престъпление. Основният принцип обаче е, че колкото по-рано бъде установена развиваща се рискова ситуация, толкова по-голяма е възможността институциите да реагират.

Георги Кисьов, зам.-управител на „Риск Електроник“ и представител на екипа, разработил концепцията, сравни бъдещата система с човешки организъм.

По думите му камерите и останалите сензори са „очите и ушите“, аналитичната платформа е „мозъкът“, а общинският координационен център и службите, които реагират при сигнал, изпълняват ролята на „ръцете и краката“.

Сензорите няма да се ограничават само до видеокамери. Концепцията позволява използването на различни източници на информация – включително звук, температура, влажност, качество на въздуха и други показатели според конкретното пространство и риска, който трябва да бъде наблюдаван.

Ключовата част ще бъде централизираната аналитична система, която ще събира информацията от различните устройства и ще я обработва в реално време.

„Представете си един мозък, който е в състояние всички тези данни да ги агрегира на едно място и да ги анализира. Много важно е да подчертая – в реално време“, обясни Кисьов.

Именно комбинирането на различни данни трябва да позволи разпознаването на ситуация, която се развива към нарушение или друг риск.

След такъв сигнал информацията ще достига до общинския координационен център. Там служителите ще преценяват каква реакция е необходима и дали трябва да бъде сигнализирано МВР.

Концепцията предвижда и възможност в определени случаи полицията да получава контрол върху роботизирани камери, които могат да следят конкретно събитие в реално време. Така служителите на реда ще могат сами да наблюдават развитието му и да преценяват необходимостта от намеса.

Проектът разделя рисковите пространства в Пловдив основно на две големи групи. Първата е свързана с транспорта и пътната инфраструктура, а втората включва паркове, градини, алеи, зони за отдих и други места със струпване на хора.
Само в транспортната част на концепцията са включени 196 спирки и 74 кръстовища.

Според разработчиците именно мащабът показва защо обикновеното наблюдение от служители пред десетки или стотици монитори не би било достатъчно. Човешки екип трудно би могъл едновременно и качествено да следи огромен брой локации и да разпознава в реално време всички ситуации, които изискват реакция.
Това трябва да прави аналитичната система.

Сред възможните сценарии е разпознаване на изоставен багаж в пространство с голямо струпване на хора, нарушения по пътищата, вандализъм и нетипично поведение в паркове и градини.

Авторите дадоха и нагледен пример какво означава „нетипично поведение“. Човек, който тича в парк, естествено не представлява риск. Ако обаче един човек бяга, друг го преследва и носи предмет, който може да бъде разпознат като оръжие, това вече е ситуация, която системата би могла да маркира за проверка.

Точно в такива случаи се вижда и същината на концепцията – да не се чака инцидентът да приключи, за да бъде прегледан записът.
Според екипа превенцията има две страни. Първата е възпиращият ефект – човек знае, че нарушението вероятно ще бъде установено и санкционирано. Втората, далеч по-важна при тежки ситуации, е възможността да се реагира, докато събитието все още се развива.
Като пример отново беше даден трагичният случай на Младежкия хълм, който според публично известната информация се е развивал повече от час.

„Точно тук и в такива случаи е важно да може да се реагира навреме и до органите на реда да стигне информацията по най-бързия начин“, обясни Кисьов.

Той подчерта, че това е съществената разлика между новата система и конвенционалното видеонаблюдение – камерите показват какво вече е станало, докато аналитичният модел трябва да даде шанс неблагоприятният резултат да бъде предотвратен.

По предварителната концепция става въпрос за стотици камери от различен тип, като към системата ще могат да бъдат присъединени и част от наличните устройства на Община Пловдив.

Някои от бъдещите камери ще могат да разполагат със собствени аналитични функции. Това е особено важно за места, в които няма възможност за качествена постоянна мрежова връзка – устройството ще може да извършва част от анализа локално и да изпраща към централната система само необходимата информация.

Кметът посочи, че възможностите на проекта не се ограничават до предотвратяване на насилие.

Системата би могла да се използва срещу вандализъм по спирките и обществената инфраструктура, нерегламентирано изхвърляне на отпадъци и дори за контрол на шумовото замърсяване.

Димитров припомни, че в минали години поставянето на камери в определени обществени пространства вече е показало превантивен ефект. След изграждането на видеонаблюдение в парк и на спирки в район „Тракия“, по думите му, вандалските прояви са намалели.
„Ключовите думи тук са превенция. Тук са зони с потенциален риск“, заяви кметът.

След представянето Димитров обяви и следващата практическа задача – да бъде изготвена карта на рисковите зони в Пловдив.
Общинска полиция и заместник-кметът по сигурността трябва да подготвят конкретен списък на местата, при които има данни за предходни нерегламентирани прояви и инциденти. Информация ще може да идва и от учебните заведения.
Сред зоните, които кметът очерта, са всички големи паркове във всички райони, централната градска част и конкретни пространства, за които историята на нарушенията показва по-висок риск.

Проектът предвижда решения и за технически по-трудни терени. Разписани са три варианта за захранване на устройствата – директно електрозахранване, използване на инфраструктурата на уличното осветление с батерии и автономни системи с фотоволтаици за по-отдалечени пространства.

„Няма вече невъзможни неща. Въпросът е колко ще е сигурно изпълнението“, коментира Димитров.
Предстои обаче най-важната стъпка – осигуряването на финансиране и поетапното изграждане.
Кметът подчерта, че сигурността не е само ангажимент на местната власт и Общината ще търси възможности за държавно финансиране и партньорство с МВР.

По думите му Пловдив и досега е работил съвместно с полицията по различни системи за видеонаблюдение и контрол, а моделът трябва да бъде надграден.

Представената концепция е първият цялостен поглед към мащабния проект, подготвян от Общината от години. Предстоят актуализиране на отделни технически параметри, окончателно определяне на рисковите зони и търсене на механизъм за реализация.
Посланието на проекта обаче вече е ясно: Пловдив иска да премине от система, която само записва престъплението, към система, която може да разпознае риска, докато той се развива, и да даде възможност за реакция преди да е станало късно.