Жена се възползва от доверието на семейство, въвлечено в дело за наследствени имоти, за да отклони близо 5000 лева в своя банкова сметка чрез фалшива декларация. Години по-късно схемата била разкрита, а след съдебна битка Пловдивският окръжен съд окончателно признал подсъдимата за виновна, като намалил наложеното ѝ наказание на една година условно заради изминалото време и възстановените щети.

Историята започва след смъртта на жител на пловдивско село, чиито наследници започнали съдебна делба на останалите след него имоти – къща, ниви, лозе и градини. След приключване на делбата било разпоредено имотите да бъдат продадени на публична продан, а получените средства да бъдат разпределени между наследниците според дяловете им. Именно тогава в историята се появила подсъдимата. Тя живеела на семейни начала с внука на една от наследничките и предложила да съдейства за организацията на продажбите и контактите с частния съдебен изпълнител. Постепенно спечелила доверието на близките, които ѝ възложили да следи процедурата и да ги информира за постъпващите суми.

Вместо обаче парите от наследството да постъпват директно при една от наследничките, подсъдимата представила пред частния съдебен изпълнител декларация, според която жената доброволно я упълномощавала всички средства от нейния наследствен дял да бъдат превеждани по банковата сметка на подсъдимата. По-късно разследването установило, че документът е фалшив. Графологичната експертиза показала, че текстът на декларацията е изписан именно от подсъдимата, а подписът под него изобщо не принадлежи на наследничката.

След представянето на документа съдебният изпълнител започнал да превежда постъпилите суми по банковата сметка на подсъдимата. Част от парите тя действително предавала на жената, за да не буди подозрения, но други задържала за себе си. За един от преводите изобщо не уведомила истинската наследничка и така успяла да присвои общо 4764,90 лева.

Схемата останала незабелязана в продължение на години. Истината излязла наяве едва когато трябвало да бъде изплатена последната сума от продажбата на наследствените имоти. Тогава синът на пострадалата се свързал с кантората на частния съдебен изпълнител, откъдето останал изненадан да научи, че почти всички предходни плащания вече били извършени – но не по банковата сметка на майка му, а по тази на подсъдимата. При последвалия разговор наследничката категорично заявила, че никога не е подписвала подобна декларация и не е давала съгласие друг човек да получава полагащите ѝ се средства. Това поставило началото на разследването, което разкрило цялата схема.

На първа инстанция жената била призната за виновна за документна измама чрез използване на неистински документ и осъдена на две години и шест месеца условно с тригодишен изпитателен срок.

След обжалване Пловдивският окръжен съд отчел, че подсъдимата е признала вината си, възстановила е причинените суми, не е осъждана и че от извършването на престъплението са изминали повече от десет години. Поради това магистратите намалили наказанието ѝ на една година условно с тригодишен изпитателен срок. 

Снимка: Илюстративна