Общо 199 български села вече са напълно обезлюдени и в тях няма нито един постоянен жител. Това показват последните данни на Националния статистически институт. На този фон доклад на Европейската комисия отчита задълбочаващи се демографски проблеми в Европейския съюз. България остава сред държавите с трайно намаляващо и застаряващо население.

Само на около час път от столицата, в пограничния район на община Драгоман, се намира село Долна Невля. Мобилният обхват е слаб, а наличният сигнал често идва от съседна Сърбия. Сред изоставените домове се чуват единствено птиците.

Порутени покриви, прогнили греди, разбити стени и прозорци, гледащи към пустошта – къщите, някога изпълнени с живот, днес са завладени от растителността.

В Долна Невля е останал само един жител. За човешкото присъствие свидетелстват поддържана градина с домати и автомобил, паркиран в двора. Подобни гледки вече не са изключение в България. Изоставените къщи постепенно се превръщат в символ на демографската криза в редица райони на страната, пише bTV.

Почти една четвърт от българските села – около 24%, имат население до 49 души. Софийска област също попада сред петте района с най-много обезлюдени населени места. „Тъжно ми е, защото обезлюдяването наистина е болка и тя не е само за нашата община. Това е нещо, което касае цяла България“, заяви заместник-кметът на Драгоман Лидия Банкова.

По думите на Банкова в община Драгоман е останало само едно училище. В останалите населени места сградите пустеят, защото няма достатъчно деца.

„Много по-ниска е раждаемостта от смъртността. Всеки ден или през ден имаме погребения“, разказва заместник-кметът.

Тя смята, че държавата трябва да увеличи подкрепата за многодетните семейства и да предприеме по-сериозни мерки за насърчаване на раждаемостта.

Средната възраст на населението в България вече е 47 години – с около пет години повече в сравнение с преди десетилетие. Сред основните причини са ниската раждаемост, застаряването и емиграцията, показва докладът на Европейската комисия.

Според проф. Спас Ташев от Института за изследване на населението и човека към БАН за много млади хора професионалното развитие се е превърнало във водещ приоритет за сметка на създаването на семейство.

„За да имаме просто възпроизводство, една жена трябва да роди средно 2,1 деца. В момента сме с 1,63, тоест доста под необходимото равнище“, коментира проф. Ташев.

Сред останалите фактори той посочва проблемите в здравеопазването и икономическото развитие. Според него обаче те не бива да бъдат разглеждани като единствени причини, тъй като редица икономически развити държави в Западна Европа също отчитат ниска раждаемост.

По думите му демографската криза трябва да бъде не само национален, но и общоевропейски приоритет, защото населението на континента застарява, а младите хора стават все по-малко.