Мисионерската поза може да е твърде стандартна и дори скучна за мнозина, но е факт, че тя е най-популярна в любовната игра. И не само заради удобството, но и заради близкия контакт с тялото и лицето на партньора.

И въпреки това вероятно малцина знаят защо тази така популярна поза е наречена именно по този начин. Най-разпространеното схващане е, че е свързана с християнските мисионери, които я определят като "най-ползотворна за създаване на поколение". Позата е защитавана и "като най-прилична" от редица християнски автори, сред които дори италианския теолог Тома Аквински, живял през XV век.

И когато през колониалната епоха мисионерите пристигат в далечни земи, те се опитват да научат коренното население да практикува секс по този "праведен и християнски" начин. И така се родило названието "мисионерска поза". Интересна легенда, която обаче не е напълно вярна.

Мисионерската поза съвсем не се възприема като стандартна в повечето други (извъневропейски) култури. За това разказва полският антрополог Бронислав Малиновски, който в началото на XX век пътува до Австралия, Нова Гвинея и Меланезия, за да изследва коренното население. И в един от многото си трудове той описва сексуалния живот на местните жители.

Според него туземците не харесват мисионерската поза, смятат я за непрактична, неефективна и дори ѝ се надсмиват. А са запознати с нея, защото белите мъже често съжителстват с жените от региона, а някои дори се женят за тях.

Именно местното население, което има постоянен досег с бели търговци, плантатори и чиновници, въвежда термина "мисионерска мода" - с което по-скоро визира романтичното отношение като цяло на белите мъже към жените. На туземците е било странно, че те се държат за ръце или се прегръщат в знак на любов.