Рейтинговата система на висшите училища за 2026 г. бе представена днес, като тази година са оценени общо 51 университета по редица показатели – качеството на учебния процес, научната дейност, реализацията на завършилите, престижа на висшето училище и нивото на безработица. Системата включва 52 класации по професионални направления и квалификационни степени и има за цел да подпомогне кандидат-студентите при избора им къде и какво да учат.

Данните показват няколко трайни положителни тенденции през последното десетилетие – все повече завършили висше образование се реализират на българския пазар на труда, доходите им нарастват, а научната продукция на българските университети се увеличава както количествено, така и като влияние.

Според представените данни средният облагаем доход на висшистите вече е около 1600 евро, като за последните десет години той се е увеличил приблизително три пъти. Същевременно делът на завършилите, които не се реализират в България, е намалял двойно.

От Министерството на образованието и науката посочват, че инвестицията във висше образование продължава да се изплаща, като значение има и продължаването на обучението от бакалавърска към магистърска степен.

Най-съществено увеличение на доходите през последните четири години се отчита при завършилите професионално направление „Военно дело“ – 280%. Следват „Национална сигурност“ с ръст от над 190%.

В същото време най-малък ръст на доходите се наблюдава при завършилите „Математика“, „Информатика“ и „Компютърни науки“. До 2022 г. именно „Информатика и компютърни науки“ са били начело по доходи, но впоследствие лидерската позиция е за „Военно дело“.

Въпреки високите доходи обаче интересът към някои от тези направления остава по-нисък. Около една четвърт от местата по държавна поръчка в „Военно дело“ остават незапълнени. Подобна е ситуацията и при „Математика“, въпреки че направлението също е сред тези с най-високи доходи.

Пловдивските университети с водещи позиции

Сред висшите училища, които заемат челни позиции в рейтинговата система, са и няколко пловдивски университета.

Химикотехнологичният и металургичен университет и Аграрният университет в Пловдив оглавяват по три професионални направления, в които предлагат обучение.

Академията за музикално, танцово и изобразително изкуство в Пловдив е на първо място в две от класациите.

По две първи места има и Тракийският университет.

Като цяло Софийският университет „Св. Климент Охридски“ оглавява 22 от класациите, Техническият университет – София е първи в шест, а Медицинският университет – София заема първите места в петте професионални направления, в които предлага обучение.

Нито един университет обаче не е начело във всички професионални направления. Само една от класациите е оглавена от частно висше училище.

Общо университетите в София заемат първите места в 44 от класациите, докато висши училища извън столицата са начело в 12.

Все повече чуждестранни студенти у нас

За последните десет години делът на чуждестранните студенти в България се е удвоил и вече достига близо 9% – ниво, съпоставимо със средното за Европейския съюз.

Въпреки това страната продължава да бъде нетен износител на студенти – българите, които се обучават в чужбина, са повече от чуждестранните студенти у нас.

В някои професионални направления обаче България привлича значителен брой чуждестранни студенти. Особено показателна е медицината – 58% от студентите в това направление са чужденци.

Има значение не само какво се учи, но и къде

Според данните от рейтинговата система професионалните направления могат условно да бъдат разделени на три групи според значението на университета за бъдещата реализация.

При „Икономика“, „Информатика и компютърни науки“ и „Администрация и управление“ разликите между отделните университети са по-съществени. Те се отразяват не само върху резултатите в рейтинговата система, но и върху реализацията на завършилите.

При други направления разликите между университетите са по-малки. Сред тях е „Медицина“, където резултатите на завършилите в София, Пловдив, Варна и Плевен са близки. Подобна е картината и при „Педагогика“ и „Военно дело“.

Тази година при магистърските програми първото място в направление „Икономика“ се поделя между Софийския университет и УНСС.

Приетите студенти са с все по-висок успех

Средният успех от дипломата за средно образование на приетите студенти тази година достига исторически най-високо ниво, откакто съществува рейтинговата система – около 5,16.

Системата проследява и доколко завършилите работят по професията, за която са се обучавали. При „Педагогика“ например над една трета от завършилите работят като учители по общообразователна подготовка, а близо всеки четвърти дипломиран филолог се реализира като учител.

Рейтинговата система отчита и достъпността на висшето образование. Всеки трети студент е първо поколение студент в семейството – родителите му не са завършили висше образование. Около 2% от студентите идват от семейства, в които нито един от родителите няма образование над основното.

По отношение на посещаемостта 75% от студентите посочват, че редовно посещават упражнения, докато лекциите се посещават от около половината от тях.

Данните от рейтинговата система за 2026 г. очертават и друга тенденция – българското висше образование постепенно увеличава привлекателността си както за студентите от страната, така и за чужденци, а завършилите все по-често намират реализация на българския пазар на труда.