„Крастата, наречена колекционерство, за 45-50 години нарасна до това дередже, че няма къде да слагам картините. Радвам им се като дете, но ще трябва да спра. Подарих вече на Националната галерия пет творби, отделил съм и на Пловдивската 4-5 да направя един подарък”, разкри Вежди Рашидов по повод изложбата си „Страсти” в Градската художествена галерия на Главната. Той припомни делото на Атанас Кръстев-Начо Културата, който събирал мебели и от Виена, и от България, а те и до днес красят къщите в Стария град. 

„Всички колекции – и на Светлин Русев, и на Васил Божков, ще останат тук. Така се правят големите колекции – събираме европейско изкуство, а после тези картини няма да ги носим в гроба. Те ще останат за България. Един ден ще й ги подарим”, допълни още Рашидов. 

Той призна, че колекционерството е гъдел, болест, интерес, и че самият той при всяко излизане в чужбина отива до Ватерлоо, където събота и неделя се прави най-големият пазар в Европа за артефакти – керамики, картини и други, както и в Тондрен – на границата между Холандия и Германия. 

"Понякога намираш нещо, друг път – не, но удоволствието да се ровиш е голямо", призна Рашидов.  Той допълни, че е решил да покаже част от колекцията си в Пловдив, за да види публиката под тепетата хубава европейска живопис, без това да струва и стотинка на фондация „Пловдив 2019”.  

"Събирал съм ги без да се интересувам от авторство. Избрани са заради живописното майсторство на авторите. Да, знам, че имената са част от снобарията, но мен като художник ме вълнува виртуозността на автора и затова част от работите са с неизвестен автор", разказа скулпторът.

Другата част от експозицията показва личното творчество на Вежди Рашидов, а на въпрос защо двете части са обединени под общата тема „Страсти”, той с усмивка обясни, че скулптурата е страст, тъй като рядко се продава у нас, а основната част от творбите му се купуват извън България. 

„Страст е да се събудиш в 5 часа и да нарисуваш картина, да работиш цяла нощ, за да направиш пластика, да реставрираш нещо с мисълта, че го запазваш  съществено за бъдещето”, призна скулпторът. Той призна, че има още една колекционерска страст – събира стари ключове от цял свят. Вече има над 1000 – от Византия до Тракия, от Япония до Китай, от Турция до Русия. Завладяла го още преди 55 години. 

„Ключът е изключителен символ. Неслучайно много градове в света имат ритуал да дават ключа на града на специални личности. Давайки ключа, ти даваш сърцето си, отваряш дома си. Ключът или показва, или крие нещо вътре. Той е мощен знак, откакто е измислен – никога не е променял предназначението си, че дори и формата. Уникален художествен предмет, скулптура”, разказа Вежди Рашидов и допълни, че най-сложни като изработка са японските ключове. 

Той призна, че е много свързан с Пловдив: „Денонощно съм бил тук – в Стария град. Силно свързан съм с Митко Киров,  Георги Божилов-Слона, Начо Културата, Николай Кучков Йони Левиев, Христо Стефанов. Бяха готини артистични  времена с пиене, много разговори, че и спорове за изкуство. Хубав въздух! Бях и войник тук! Младост, бяхме хубави момчета с хубави пловдивски гаджета. Аз пожелах три мандата да съм в листите тук. Ако помните трима министри държаха изгорелия пловдивски театър, аз обещах и го оправихме. Спасихме и Старосел. Бях готов и с идеята за операта. Бях се договорил с Георги Гергов да вземем палата 1 на Панаира и да направим Опера на Пловдив. Срамота е вторият по големина град да няма сграда на опера, но се уморих и се отказах от трети мандат”.

Скулпторът посочи и друга причина да е силно свързан с града под тепетата: "Пловдив е в сърцето ми. Тук направих първата си изложба в Балабановата къща. Бях 28-годишен и силно се вълнувах, защото показах творбите си заедно с Дечко Узунов. За изкуството ме откри Аксиния Джурова. Помня, че точно по това време излезе и първото ми интервю. Направи го Николай Хайтов за списание „Родопи”. Пазя го и до днес”, разказа Вежди. С усмивка маестрото определи двете си внучки като най-големите бижута в живота му.

Рашидов се върна към любопитна случка, свързана с колекционерството и приятелството му с друг знаков български творец - Светлин Русев. Живописецът много харесвал портрет на немски автор и всеки път не откъсвал поглед от картината. 

"За един рожден ден я опаковах и реших да му я подаря. Все пак, колкото и да ми е ценна, знаех, че ще зарадвам приятел", разказа скулпторът. Не минало много време и на свой ред Рашидов получил страхотен подарък. За рождения му ден Светлин Русев го сюрпризирал с офорт на Рембранд, подписан от българския живописец.

"Няма нищо по-прекрасно да получиш произведение на изкуството, подписано и от друг голям артист", завърши Вежди.

Изложбата "Страсти", в която маестрото за първи път показва част от частната си колекция, ще гостува в Пловдив до 15 октомври.