Държавна опера-Пловдив и престижният Тиролски фестивал в Ерл ще представят пред публика премиерата на "Семирамида" от Джоакино Росини на 11 юли от 21 часа на Античния театър. Спектакълът е част от програмата на фестивала Opera Open. Диригент е Федерико Тибоне, режисьор, сценограф и костюмограф - Густав Кун. Режисьорската адаптация на операта за Античния театър е дело на Марк Фаулър и Мария Радоева, на сценографията - на Петко Танчев и Елица Георгиева. Ролите изпълняват Мария Радоева, Алена Сотие, Божидар Божкилов, Мануел Амати, Евгений Арабаджиев, Мария Анастасова, Борис Кучков. Участват хорът, оркестърът и балетът на Държавна опера-Пловдив.

Специална част от проекта е забележителната оперна прима Дарина Такова, която е пяла на най-големите световни сцени в Милано, Рим, Флоренция, Болоня, Торино, Верона, Палермо, Триесте, Неапол, Венеция, Парма, Бергамо, Амстердам, Мюнхен, Берлин, Женева, Мадрид, Барселона, Лондон, Париж, Токио, Ню Йорк и др. В забележителната ѝ кариера е влязла в кожата на 70 велики роли. Сред тях блестят Виолета от "Травиата", Семирамида от едноименната опера на Росини, Маргарита от "Фауст" и много други.

След завръщането си в България Такова активно работи с млади артисти и помага за тяхното вокално израстване. Тя се включи в екипа на "Семирамида" в Пловдив като вокален педагог и вещ познавач на драматичното творчество на Росини.

Дарина Такова разказа пред медията ни за ролите, отдадеността на изкуството, битките в живота и начините, с които лекува душата си.

 

- Маестра, разкажете подробности за работата ви като вокален консултант в премиерния спектакъл "Семирамида" на Държавна опера-Пловдив и Тиролския фестивал в Ерл.

- Ролята ми на вокален консултант е много важна за мен, надявам се, че и за артистите, защото става въпрос за една много специфична опера, за един специфичен стил, който не е много обичаен за България. "Семирамида" е част от творчеството на драматичния Росини. Познаваме добре комичните му творби, а повечето от драматичните той е писал за своята съпруга Изабела Колбран. Когато погледнем партитурите, разбираме, че тя е била един абсолютен вокален феномен. Именно на това се дължи фактът, че ролята на Семирамида се изпълнява както от сопрани, така и от мецосопрани. В спектакъла на Пловдивската опера имаме един прекрасен протагонист в лицето на Мария Радоева, която преди 9 години е пяла ролята в същата тази постановка като сопран. Сега вече тя ще я изпълни като мецосопран по един великолепен начин, надявам се.

За мен е голяма чест и благодаря на маестро Диан Чобанов, който ме покани да помогна в подготовката на тази опера. Техниката на пеене е специфична и смятам, че мога да бъда полезна, тъй като Семирамида и драматичният Росини е много значима, да не кажа, основна част от моята кариера. Работя със солистите много детайлно като вокален и стилистичен учител и от тази си позиция откривам още повече дълбочината и гениалността на този шедьовър.

- Къде са скритите капани в този образ, чието претворяване на сцена изисква глас, но и актьорска игра?

- Това, което казах на колегите още от началото, когато се видяхме през юни, го повтарям във всеки един от репетиционните дни -всичко трябва да бъде много силно, много интерпретирано, с всички акценти и специфики. Росини е написал всичко, а за нас е важно детайлното взиране. Спецификата е в техниката - има Росиниеви певци и певци, които пеят Росини. Росиниевите певци имат тази характеристика за абсолютно виртуозно пеене, за да може да се изпълни целият този рисунък на композицията, всички щрихи, колоратура, гигантски пасажи. Изключително важна е интерпретацията, защото в тази опера няма една сричка, една нота, един такт, който да не изисква от артиста да се изрази много силно и ярко.

- Това ли е причината тази опера да не е сред често поставяните творби на Росини в България?

- "Семирамида" и въобще драматичният Росини не са за всеки театър, не са за всяка публика. Тази опера е по-скоро за публика, която е подготвена, която е седнала да прочете или да си пусне записи, за да чуе. Сложна е, бутикова е, и когато е представена добре, вярвам, че публиката ще открие един абсолютен шедьовър. В спектакъла, който ще бъде изпълнен на Античния театър, има съкращения в големите речитативни форми, които обясняват действието. Това се налага заради времето, в което трябва да влезем - да започне в 9 и да свърши в 11 ч. Но в крайна сметка най-важна е музиката и най-важните неща са оставени. Наистина става въпрос за грандиозни музикални страници, които нашите артисти, ангажирани тук, се надявам да направят по най-добрия начин.

Важно е да се каже, че "Семирамида" не може да се случи без да я има примадоната. А в Пловдив я има и тя се казва Мария Радоева. Когато я има примадоната, всичко се завърта около нея и се прави тази постановка. Тук говорим за грандиозна роля и партитура. В спектакъла има и други изключителни артисти, Росиниеви артисти като тенора Мануел Амати. Той е обучаван в Младежката академия на Росини в Пезаро и е специфичният глас, който може да изпълни точно ролята на Идрено, защото е наистина убийствена.

- Останах с впечатление, че вашето партньорство с Държавна опера-Пловдив има по-дълга перспектива, така ли е?

- Много се надявам, защото откакто съм се завърнала в България, винаги съм имала желание да бъда полезна с опита си от всички оперни заглавия, почти 70, които съм изпяла по време на кариерата си. И най-вече се гордея точно с роли като тази на Семирамида, които просто не са за всеки. Не всеки се е докоснал до тях и затова съм абсолютно ентусиазирана, че маестро Чобанов ме покани за още няколко заглавия. Надявам се това да е едно дълго и полезно сътрудничество. Суперщастлива съм, че мога да бъда полезна и да разгърна себе си и от другата страна на своя опит. От 20 години съм преподавател, вокален педагог. Подготвям млади артисти, които излизат успешно на сцените и влизат в европейски колежи. Така че изпитвам огромна радост и удовлетворение, защото мога да работя вече на друго ниво и да се получи тази приемственост от един опитен артист към по-младите му колеги.

- Това ли е мисията на големия артист - да предаде нататък?

- Абсолютно! Но искам да отбележа нещо важно - държавата също трябва да е активна. Да подкрепя големите артисти, които искат да предават своя опит, защото когато липсва приемственост, в един момент настъпва катастрофа. Ще ви дам пример. Аз съм част от хората, ангажирани с делата на академия "Борис Христов" в Българския културен институт в Рим. Вече пета година организацията на конкурса за оперни специализанти е борба. От италианска страна срещаме сериозна подкрепа, всички те са абсолютни експерти като вокални педагози, което е толкова важно и основополагащо за младите български оперни певци. Диригентите, с които се срещат, артистичните директори - всичко това е опит за младите артисти. Те получават огромна възможност и като условия, и като база, и като същинска работа. Остават изумени, възхитени, защото такова нещо няма къде да получат.

В същото време ние нямаме меценатство в културата, което е ужасно, защото секторът не може да разчита на подкрепа. От друго страна и от страна на държавата липсва визионерството, вглеждането в бъдещето, инвестицията в това бъдеще, което ще се случи след години чрез младите хора. Това, което правим в Рим, е точно между обучението и първите стъпки в професионалната сфера за младите певци. Ето сега започва курсът в Рим без една стотинка подкрепа от държавата. Тази липса на загриженост и отношение е много тежка диагноза. Културата не трябва да се третира като досадното разглезено дете на държавата.

На фестивала Opera Open се случват чудесни неща - идват именити, утвърдени артисти. Публиката се радва. Но те изнасят един спектакъл и продължават. После мисията да популяризират оперното изкуство е в ръцете на българските артисти. Изисква се добра воля и отношение, защото иначе ще изпуснем шанса да поддържаме артистичната слава на българската оперна школа.

- Този процес според мен вече е повече от видим. В оркестрите и балетните трупи все по-често виждаме чужди артисти. Това не означава ли, че все по-малко българи завършват подходящите специалности и са подготвени да поемат щафетата?

- Абсолютно! Все повече млади хора, дори когато го имат този първоначален ентусиазъм да се занимават с музика и танц, не виждат бъдеще, не виждат подкрепа. Нещата не са никак хубави, а аз имам наблюдение върху всички процеси, които са свързани с оркестрите. Скоро слушах едно концертно изпълнение отново на опера на Росини. Беше на високо ниво, наистина страхотен. След това разбрах, че 90 процента от оркестрантите са чужденци. Това не бива да се случва. Хубаво е, че Академията има споразумение с Китай за обучение на техни студенти в България, но горчивата истина е, че все по-малко български певци учат и все повече се отказват след завършването. Да се реализираш на сцената не е просто да преминеш едно обучение. Иска се желание, воля, търпение, става дума за един много дълъг процес. Който си мисли, че може да излезе и да пее така, както го е родила майка му, е много заблуден и наистина по-добре да не се захваща. Оперното пеене изисква много повече - не само талант и глас, а и ясен път за кариерно развитие. Затова, когато при мен дойдат млади хора, защото обичам да работя с тях, винаги им задавам въпроса - какви са своите мечти, как ги виждаш нещата? Повечето казват: "искам да отида да уча във Виена, искам да отида да уча в Берлин или в Залцбург, защото са едни прекрасни градове, градовете на нашето изкуство". Да, това е така. Но правилният интелигентен отговор е: "искам да отида там и да се науча да пея, да намеря своя учител". Най-важното е не къде си завършил, а дали можеш. Дали си намерил своя учител и дали двамата в екип сте успели да направите нужното.

Ако занемарим българските оперни певци, в един момент няма да има кой да пее в театрите, защото в крайна сметка за нивото на един оперен театър се съди по хората, които са там вътре, щатните хора, а не по гостите. Гостите са престиж, разбира се, радват публиката, но тук не бива да изпускаме нещо, което сме имали в изобилие и постепенно започва да изчезва, защото България с нашите генерации артисти е дала много на оперния свят.

- Вие сте от хората, които не са системни играчи, критикувате, посочвате грешките. Какво е мнението ви по отношение на културните политики у нас и каква е ролята на Министерството на културата? Има ли то воля и ясна стратегия?

- Според мен големите проблеми тръгват най-вече от политическата нестабилност в България. Защото на всеки два месеца се сменят правителства, на всеки два месеца идва някой нов министър. И дори когато се случи начело да застане такъв фантастичен човек за българската култура като Найден Тодоров с изключителен интелект, с визионерство, с дългосрочна програма, той няма време, за да я реализира. Той остави подготвена дългосрочна стратегия за развитието на културата, промени в законите, за да се създадат по-добри условия за българските артисти, да се излезе от кризата. Надявам се някой да е прочел написаното от него, да се опита да го реализира. Иначе няма какво да си говорим - само погледнете на заседанията на Министерския съвет къде стои министърът на културата. Винаги е някъде най-отзад. Когато се налагат някакви рестрикции, винаги се режат средства от културата. Плачевна ситуация! Никак не съм оптимист. В България никой не може да разбере, че културата води всичко останало. Говоря за културата като генерално понятие.

Аз всяка година при всеки нов министър отивам да обяснявам неща от А и Б. Миналата седмица бях при Евтим Милошев, който ми направи чудесно впечатление със своята любезност и диалогичност. Той се изненада, че след няколко дни започва академията в Рим, а няма средства. Ние искаме 10 200 евро, които са смешни пари на фона на това, което се харчи за глупости. Просто е толкова смешно, че не искам да го коментирам. Ето защо го има това генерално огорчение във всички нас. Силни личности, лидери в културата стигат до това да свият рамене, да се отчаят. Дори да се откажат с мисълта "аз по-добре да си съхранявам здравето". А когато става въпроси за младите хора, просто всичко останало го определям като цинизъм.

- Често пускате в социалните медии снимки на колекциите ви със сервизи, любимите ви домашни любимци и кулинарни истории. Това ли е вашето бягство?

- Ние - хората на изкуството - имаме афинитет и към това да живеем красиво, да се храним добре, да угаждаме на небцето. Да ни е цветно! Докато имах интензивна кариера, често си казвах: "ох, защо нямам време за тези неща". Когато се завърнах в България, започнах да карам различни кулинарни курсове, повече от десет. Мечтаех за това и го направих. Учех за какви ли не кухни, включително и за аюроведичната.

После започнах все по-страстно да развивам колекционерската си за дейност с антиквариата и вещите от порцелан с история. Това е общата ни страст с дъщеря ми Мила. За нас е начин на живот - да създаваме уют, красота, място за комфорт и елегантност във всяко едно отношение. Споделяме го и с приятелите си. Така, че аз мисля, че отношението към красивото човек и го носи, и го възпитава. Имам приятели интелигентни, на много високи позиции, със сериозни професионални достижения, които нямат тази вътрешна потребност. Сещам се за един приятел, който, като дойде у нас, и всеки път казва: "Даринке, хайде стига с тия вехтории". Смея се, разбира се. За мен обаче това не е просто хоби, това е начин на живот, на презареждане. Колекциите, джунглата от цветя и най-вече животните ми създават свят на спокойствие и радост. Почти всеки ден си казвам: "добре, че са животните, за да ме спасят от хората".

Сега съм се зарекла да не следя политическите процеси, защото съм много политизирана, искам да съм информирана, за да имам правилната позиция, но се уморих. Не искам да се пълня с емоционална отрова. Точно в такива моменти започвам да качвам най-вече животни, храна. Иначе, ако трябва да бъда честна, Фейсбук и въобще социалните мрежи са една огромна вреда. И човек трябва да започне в един момент да се съхранява, да си създава капсула от красиви, полезни, градивни неща. Иначе сме загубени.

- Споменахте дъщеря ви Мила - тя ли е вашето по-добро аз?

- Да, тя абсолютно е моето по-добро аз. Само дето не е в по-добрите условия да реализира целия този талант, който носи. Промениха се критериите с всяко едно поколение. Когато аз тръгвах, имаше някак си повече логика. Добър си - тръгваш напред. Мила е по-спокойна, по-дипломатична и по-толерантна от мен. Тя е много диалогична, умна, изключително ерудирана, може да разговаря на всички теми. Може да замълчи, където трябва да се замълчи, или може да каже много неща, без да засегне някого. Затова искрено ѝ се възхищавам. Аз бързо паля, избухвам, опожарявам. Вероятно в мен е останала част от недоизживяната артистична енергия, която за много неща ми помага, пък за други - не чак толкова. Тъй като все пак съм на години, в които разбирам, че не мога да променя света, мога да променям само себе си и се опитвам да го правя.

Мъдро съм взела решението вече да поема курса към един такъв здравословен егоизъм, за да пазя себе си. Защото много често, когато съм избухвала революционно, след това съм страдала, защото трупам емоционална отрова. Но в крайна сметка, ето ме, аз съм тук - на своето място в Пловдив, с едно грандиозно произведение, с едни любими колеги, в една приятелска среда. Това е нещото, за което съм мечтала през всичките тези години. Години, в които много съм се борила, сблъсквала съм се с неприятни неща. Всичко обаче е зад гърба ми и вървя напред, защото знам, че мога да бъда полезна. Щастлива съм!