С близо 5 милиона лева са подпомогнати археологически и теренни проучвания на над сто обекта на територията на цяла България, а средствата са насочени както към вече започнали, така и към нови изследвания, отчете министърът на културата Боил Банов. Според него консервацията и реставрацията са голямото предизвикателство пред сектора, а средствата за това са увеличени двойно – с половин милион лева. 

,,Много са средствата, които и Министерски съвет дава за археология. Пари се дават и от общините. Стотици са обектите, които се разкриват“, отбеляза министърът. Част от експонатите отиват в музеите, но огромна част остават на терен и изискват консервация и реставрация. 

В рамките на средствата по бюджетна програма ,,Опазване на недвижимото културно наследство” са сключени 84 договора на стойност от 3 535 980 лева. С тези средства са финансирани над 120 археологически обекта, сочи отчетът на министъра. В областта на консервацията и реставрацията на недвижимите културни ценности са сключени 31 договора на обща стойност от 1 435 980 лв. 

Сред финансираните забележителности са: Ивановските скални църкви, Мадарският конник, Рилската света обител, Историко-археологически резерват „Сборяново“, Националният историко-археологически резерват „Плиска“, Праисторически солодобивен и градски център Провадия-Солницата и др. Със средства по програма “Опазване и представяне на движимото културно наследство и визуалните изкуства“ през тази година са финансирани на конкурсен принцип общо 59 проекта на стойност  459 473,14 лева.  

Бюджетът за култура за 2020 година е завишен с 22 654 300 лева, отчете министърът, като средствата са повече с всяка изминала година. С по 500 000 лева повече са средствата за проекти в Национален фонд „Култура“.  С 1,5 милиона лева се завишени и предвидените средства за филмопроизводство. 

Министър Боил Банов отчете и 30% ръст в посещаемостта на културните институции. 

„Тенденцията е всяка година да има повече зрители и повече приходи. Щом хората имат повече пари за  театър, означава, че държавата върви напред", коментира той. По отношение на сценичните изкуства се работи за установяване на нова методика, която е в процес на обсъждане с всички заинтересовани страни. През изминалата година са финансирани близо 150 творчески проекта в областта на музиката и танца за над 1,2 милиона лева. Близо милион са средствата в подкрепа на фестивали, събития, чествания и любителско творчество. 

Близо 2 милиона лева е осигурило Министерството на културата за книги и попълване на библиотечните фондове в страната, като над 853 библиотеки са захранени с нови издания. ,,Това означава повече четящи хора, повече интерес към книгата и четенето, резултат от което е и подкрепата на издателите, защото вече могат да си позволят да издават не само пазарни заглавия, а и такава с висока художествена и научна стойност', отбеляза министърът на културата. 

 Той отчете още, че през изминалата година специално внимание е обърнато на издаването на нова литература на български автори, като за целта са подкрепени 60 издателства с предоставени 100 хиляди лева. Българската книга е представена и на международни панаири, за което са предоставени 64 хиляди лева, а с присъединяването към проекта „Традуки“ българските автори и издатели имат повече възможности за участие в европейски проекти. 

През отминаващата година са подкрепени и 55 проекта в страната - на читалища, библиотеки, общини и организации в сферата на културата, за реализиране на изяви в отделните региони на страната на обща стойност 275 хил. лева, като насърчаване развитието на културни институти по места и разширяването на достъпа до култура на хората от всички краища се осъществява в партньорство с редица национални организации и с представители на неправителствения сектор. Осигурено е завишаване стандарта за издръжка на една субсидирана бройка в читалищата и библиотеките, като са осигурени и нови субсидирани бройки. 

В същото време с финансовата подкрепа на Министерството на културата са реновирани редица сгради и са обновени техника, фондове и хранилища на институти в сферата на културата -  училища, театри, опери, музеи, както и материалната база на две от училищата по изкуствата и културата към МК - във Варна и в Котел. С над 5 милиона лева от бюджета на МК са извършени ремонтни дейности и такива по модернизиране на оборудването на Националната библиотека „Св. Св. Кирил и Методий“,  Държавен куклен театър - Пловдив, Държавен Сатиричен театър „Алеко Константинов“ в София, Национална художествена гимназия "Димитър Добрович" в Сливен,  Драматичен театър - Търговище, Концертна зала „Проф. Иван Вульпе“ в Бургас,  Държавен куклен театър  в Сливен, Театрално-музикален център в Кърджали, Държавен куклен театър в Стара Загора, Национален учебен комплекс по култура в Горна Баня. В ход е и проект за обновяване на Българския културен институт „Дом „Витгенщайн“ във Виена. Министърът обърна специално внимание на идеята за разширяване на Националната библиотека, която през изминалата година е подкрепена с 2 милиона лева. 

По отношение на междуранодната дейност на Министерството на културата беше отбелязано активизиране на сътрудничеството със световни музеи и международни културни институти, като са установени трайни връзки и са сключени споразумения с центрове като Лувъра и Помпиду във Франция, Ермитажа, Третяковската галерия и Държавният исторически музей в Русия, Музеят Гети в САЩ и др. Задълбочени са контактите и обмяната на опит с държавите членки на ЮНЕСКО.  Проведени са редица срещи с министрите на културата от страните членки на ЕС и са планирани предстоящи съвместни прояви. Подписани са нови културни спогодби с редица страни. Осъществена е международна дейност по отношение на трафика на културни ценности и за предотвратяване на кражбата, незаконните разкопки и незаконния внос, износ и прехвърляне на правото на собственост на движими културни ценности, както и за насърчаване на тяхното връщане и възстановяване. 

Във връзка с изпълнение на приоритетите за популяризиране на българско изкуство и култура по света, през 2019 г. беше успешно реализирано национално участие във Венецианското биенале за изкуство. Разработен е и проект на Статут за национално участие на страната ни и в Архитектурното биенале във Венеция, което се планира да бъде осъществено през 2022 г. 

По отношение на законадателните промени са разработени и въведени промени в редица закони, които имат отношение и към сектор „Култура“, сред които Закон за културното наследство, Закон за авторското право и сродните му права, Закон за закрила и развитие на културата  и Закон за административното регулиране на производството и търговията с оптични дискове, матрици и други носители, съдържащи обекти на авторското право и сродните му права. В началото на 2019 г. започна активна работа по подготовка на промени в Закона за филмовата индустрия, като за целта в Министерството на културата бяха създадени две работни групи с широка представителност както на заинтересовани министерства, така и на представители на филмовата общност. От една страна усилията на работните групи бяха насочени към разработването на належащи промени в нормативната уредба, както и към въвеждане на нова схема за държавна помощ за производство на филми. 

Сформирани са и работни групи, които разглеждат промени в Закона за народните читалища, Закона за обществените библиотеки, Закона за културното наследство и др. 

През 2019 година, след широко обществено обсъждане с представители на всички сфери на културата и изкуствата, беше изготвена Стратегия за развитие на българската култура за 10-годишен период.