Плачът на раздяла, отказът да играят с другите деца и изблиците на гняв невинаги са знак за сериозен проблем – понякога това е начинът, по който малките деца изразяват емоции, за които все още нямат думи. Въпреки че учебната година започна преди три седмици, адаптацията към детската градина при голяма част от малчуганите не е приключила. Тя може да продължи от няколко дни до месеци, а спокойствието на родителите, разговорите и подкрепата на учителите са ключови за по-лесното преминаване през този период. Това обяснява пред TrafficNews психологът Миглена Михтарска от Комплекса за социални услуги за деца и семейства в Пловдив.

Адаптацията може да продължи и половин година

Постъпването в детската градина е голяма промяна за малкото дете. То трябва да свикне не само с раздялата с родителите, но и с нова среда, много други деца, различен дневен режим, правила и занимания. Затова периодът на адаптация е индивидуален и може да продължи до три месеца, а понякога и половин година.

Когато раздялата с родителя се случва за първи път, е нормално детето да изпитва тревога. Според Михтарска е важно то предварително да бъде подготвено за това къде отива, колко време ще остане там, кой ще го заведе и кой ще го вземе. Добре е също да знае към кого може да се обърне, ако има проблем с друго дете, почувства болка или изпита дискомфорт.

Съществена е и комуникацията между родителите и учителите. Когато взимат детето от градината, родителите могат да попитат как е преминал денят му, дали се е оплаквало от нещо и как се е чувствало.

Разговорите с малките обаче не бива да се ограничават до въпроса „Как мина градината?“, на който често отговорът е „Добре“ или „Не знам“. По-полезно е да се задават конкретни, отворени въпроси – кое е било най-забавното нещо през деня или кое не му е харесало. Така детето по-лесно може да разкаже за конфликт с друго дете, за трудност със заспиването на обяд или за ситуация, която го е притеснила.

Малки жестове могат да намалят тревогата

Някои деца плачат много при раздялата, но след като родителят си тръгне, се успокояват и прекарват деня си спокойно. В такива случаи малък предмет, който им напомня за дома, може да им помогне да се чувстват по-сигурни.

„Малки трикове, като това да си вземе листче с бележка от мама в джобчето, която да му стои цял ден и когато му стане тъжно да си я стисне или пипне, би могло да помогне“, обяснява психологът. В някои детски градини е позволено децата да носят любима играчка или друг предмет за утеха, но това зависи от правилата на съответното заведение.

Не по-малко важно е отношението на родителя. Когато възрастният е силно разтревожен и възприема градината като страшно място, детето може да усети това напрежение. Ако родителят показва увереност, че то ще се справи и постепенно ще свикне, адаптацията може да протече по-леко.

Михтарска разказва и за личния си опит – адаптацията на собственото ѝ дете продължила три месеца, с тежки раздели и повръщане пред детската градина. Впоследствие се оказало, че детето се успокоява след раздялата, докато тревогата остава основно у майката.

Какво да правим, ако детето страни от останалите

Не всяко дете започва веднага да играе с връстниците си. Някои имат нужда от повече време, за да се почувстват комфортно в групата. Ако детето е спокойно, само по себе си предпочитанието да стои настрана не означава непременно, че има проблем. По-притеснителни са продължителното страдание и плачът.

Психологът отбелязва, че при някои деца със специални потребности и деца от аутистичния спектър шумът и близостта с много хора могат да предизвикат силно напрежение. В подобни ситуации е важно да се обърне внимание на индивидуалните особености на детето, без прибързани заключения.

Когато то просто изпитва затруднения да се присъедини към играта, учителят може да му помогне да установи контакт с останалите – например чрез обща игра или занимание, в което децата да се представят и да споделят какво харесват.

Родителите също могат да разговарят с детето, като го попитат дали нещо го притеснява в градината или дали има човек, до когото му е трудно да се доближи. Така може да се установи дали зад отдръпването стои страх, притеснение от правилата или конкретна неприятна ситуация.

Защо някои деца трудно заспиват вечер

Трудното заспиване, страхът от тъмното и нежеланието детето да спи само могат да се появят в периода на адаптация. Според Михтарска в тази възраст въображението се развива активно и понякога страховете започват да изглеждат много реални за малките.

Постъпването в детската градина може да бъде своеобразен кризисен момент, при който се наблюдава и временно връщане към по-ранно поведение – например детето отново да търси повече близост с родителите или да отказва да спи само.

Установяването на спокойни ритуали преди сън, като четене на приказка и разговор за преживяното през деня, може да помогне. Психологът отбелязва, че именно преди заспиване децата често се отпускат и споделят по-откровено.

Важно е родителите да запазят спокойствие дори когато чуят нещо, което ги изненадва или тревожи. Ако детето усети страх, гняв или силно напрежение у възрастния, може да се затвори и да спре да споделя. По-добре е да разбере, че родителят го слуша, приема преживяванията му сериозно и е готов да потърси решение заедно с учителите.

Как да помогнем на детето, което не иска да ходи на градина

Не всички деца започват да посещават детската градина с желание, а някои продължават да изпитват нежелание дори след по-дълъг период. В тези случаи е полезно да намерят смисъл и нещо приятно в престоя си.

Това може да стане чрез участие в тържества, занимания, които съответстват на интересите им, или малки отговорности в групата, съобразени с възрастта им. Целта е детето да се чувства полезно и да има причина да очаква с интерес част от деня си, вместо просто да чака родителят да го вземе.

Михтарска посочва, че при някои деца неудовлетворението и напрежението могат да се отразят и на физическото им състояние. Затова е важно причините за нежеланието да бъдат обсъдени между семейството и учителите, вместо да се приема, че детето просто трябва да свикне.

Четири стъпки, които учат децата да поставят граници

Когато друго дете блъска, рита, скубе, удря, щипе или хапе, малките трябва да знаят как да реагират и кога да потърсят помощ от възрастен. Михтарска използва в практиката си правило от четири стъпки.

Първо, детето трябва ясно да заяви: „Не, стоп, спри“, като покаже, че не приема поведението. Ако другото дете продължи, следва предупреждение: „Ако не спреш, ще кажа на госпожата“.

Третата стъпка е то действително да се обърне към учителя и да обясни какво се е случило и че вече е поискало поведението да спре. Ако възрастният не предприеме действия, детето трябва да разкаже за случилото се на родителите си при първа възможност.

Родителите и учителите са тези, които трябва да помогнат за разрешаването на по-сложните конфликти. Целта не е децата да се справят сами с всяка ситуация, а да се научат да заявяват границите си и да търсят помощ, когато е необходимо, категоричен е специалистът.

„Агресията“ при малките често е трудност да управляват гнева си

Когато дете удря или хапе други деца, родителите често се тревожат, че проявява агресия. Според Михтарска обаче при децата под седемгодишна възраст подобно поведение по-често е свързано с трудности в управлението на гнева и изразяването на емоциите.

„Когато гневът не може да намери по правилен начин израз, той намира през тялото, през действията“, обяснява психологът.

Детето може да се ядосва, защото някой му взема играчката, възрастен му казва какво да прави или трябва да прекъсне занимание, което му харесва. Ако все още не може да обясни с думи какво изпитва, е възможно да реагира чрез удряне, щипане или ритане.

Затова е важно възрастните да му помогнат да разпознава емоциите си. Вместо единствено да му казват, че поведението му е неприемливо, могат да назоват чувството: „Ти си ядосан, защото някой ти взе играчката“ или „Не ти харесва, че трябва да прекъснеш играта“. Така детето постепенно започва да разбира какво се случва с него и да търси друг начин да реагира.

Родителите могат да дават пример, като говорят за собствените си чувства – че са изморени, щастливи или натъжени от нещо. Това помага на малките да усвоят думи, с които да изразяват емоциите си, вместо да ги показват единствено чрез действия.

Сред техниките за овладяване на гнева са бавното дишане и броенето назад от десет. Не всяка стратегия работи при всяко дете, затова е важно да се опита коя му помага най-много.

Михтарска разказва за момче, което трудно контролирало гнева си в училище. Една от техниките, които опитали, била броенето назад от десет. По-късно учителката съобщила на майката, че при напрегната ситуация детето не реагирало както обикновено, а излязло пред класната стая и започнало да брои. Макар да се наложило да му се обясни, че не трябва да напуска стаята самоволно, случката показала, че то вече се опитва да използва научената стратегия.

Когато детето има затруднения да говори или да обяснява какво го притеснява, това също може да повлияе на поведението му. Ако не успява да изрази проблема с думи, понякога го показва чрез тялото. Затова подкрепата трябва да отчита не само конкретната проява, но и причините зад нея.

Основният съвет на психолога е родителите да наблюдават децата си, да разговарят с тях спокойно и да търсят партньорство с учителите. Всяко дете преминава през адаптацията по различен начин и няма универсален подход, който да работи еднакво добре за всички.