Не всички мазнини са еднакви. Докато някои видове могат да повишат риска от различни здравословни проблеми, други са незаменима част от балансираното хранене.

Полезните мазнини участват в изграждането на клетъчните мембрани, подпомагат производството на хормони, осигуряват енергия и съдействат за усвояването на мастноразтворимите витамини A, D, E и K. Те също така допринасят за нормалната функция на мозъка, нервната система и сърдечно-съдовото здраве. Вместо да бъдат изключвани от менюто, по-важно е да обръщаме внимание на техния вид и количество, пише медицинският сайт Puls.bg.

Кои мазнини са полезни?

Полезните мазнини включват основно ненаситените мастни киселини, които се разделят на мононенаситени и полиненаситени. Те имат благоприятен ефект върху нивата на холестерола, като могат да подпомогнат намаляването на LDL (лошия) холестерол и да поддържат или повишат HDL (добрия) холестерол.

Един от най-добрите източници на мононенаситени мазнини е зехтинът екстра върджин. Освен него такива мазнини се съдържат в авокадото, маслините, бадемите, лешниците, шамфъстъка и фъстъците.

Полиненаситените мазнини са омега-3 и омега-6 мастни киселини. Омега-3 са особено ценни, защото организмът не може да ги произвежда сам и трябва да бъдат набавяни чрез храната. Богати източници са мазните риби като сьомга, скумрия, сардини и херинга, както и лененото семе, чиа семената и орехите.

Омега-6 мастните киселини също са необходими за организма и се съдържат в слънчогледовото, царевичното и соевото масло, както и в различни ядки и семена. Важно е обаче между приема на омега-3 и омега-6 да има баланс, тъй като прекомерният прием на омега-6 при недостатъчно количество омега-3 може да подпомогне развитието на хронично възпаление.

За разлика от тях трансмазнините, които се съдържат в някои индустриално произведени сладкарски изделия, пържени храни и силно преработени продукти, не се считат за полезни. Те повишават риска от сърдечно-съдови заболявания и приемът им трябва да бъде сведен до минимум.

Защо организмът има нужда от полезни мазнини?

Мазнините са най-концентрираният източник на енергия, но тяхната роля не се изчерпва с това. Те участват в изграждането на всяка клетка в организма и подпомагат нормалната функция на мозъка.

Без достатъчен прием на мазнини организмът не може ефективно да усвои витамините A, D, E и K. Това означава, че дори при разнообразно хранене може да се стигне до недостиг на тези хранителни вещества, ако менюто е прекалено бедно на мазнини.

Омега-3 мастните киселини имат противовъзпалително действие и поддържат на здравето на сърцето, мозъка и очите. Те могат да подпомогнат и когнитивната функция с напредване на възрастта.

Полезните мазнини допринасят и за по-продължително чувство на ситост. Храните, които ги съдържат забавят изпразването на стомаха и могат да помогнат за по-добър контрол на апетита. Това не означава, че трябва да се консумират в големи количества, тъй като са висококалорични, но умереното им включване в храненето е напълно съвместимо с поддържането на здравословно тегло.

Друг важен ефект е свързан със сърдечно-съдовата система. Замяната на наситените мазнини с ненаситени, когато е подходящо, може да подобри липидния профил и да намали риска от развитие на сърдечно-съдови заболявания.

В менюто ни е хубаво по-често да присъстват риба, ядки, семена, авокадо и зехтин, а по-рядко продукти с високо съдържание на трансмазнини и големи количества наситени мазнини. Така организмът получава необходимите мастни киселини, без да се прави компромис със здравето.