"Обожавах децата, аз ги къпех, с мен играеха с часове.. Тя много пъти е злобеела срещу децата, защото им обръщам много внимание. Нямаше да говоря, ако не беше цялата тая помия, която близките и адвокатът и изляха върху мен и семейството ми... Не ме оставиха да погреба и оплача децата си". Това каза в интервю за "Струма" бащата на двете убити в Сандански деца, горският служител Георги Трайков, във връзка с обвиненията, които отправи към него и семейството му, адвокатът на Кристина - Маньо Алексиев.

- Здравей Георги, не знам какво се казва в такива случаи, не намирам думи, с които да започна нашия разговор.

- Няма думи, започва през сълзи изповедта си опечаленият баща. " Не ме оставиха да погреба децата си, каква помия, какви лъжи, абсурдни твърдения по адрес на семейството и родителите ми, които даваха мило и драго за децата, които обожавах.

- Разкажи ми за децата, Кристина грижеше ли се за тях?

- Не можеше да се грижи пълноценно. След раждането на Ивон, сякаш нещо стана с нея. Изпадаше в състояния, сякаш нищо не я интересува. Лежи, яде, не поглежда децата. Затова ми е много обидно от това, което чета и слушам по мой адрес.. Аз къпех децата си, те спяха с мен, аз ставах през нощите, когато бяха болни. Нейните реакции бяха забавени, беше вечно отнесена и все нещо не и беше угодено . Ходеше си, връщаше си, понякога лъжеше безогледно. Много пъти ми е казвала, че я е яд, че обръщам толкова внимание на децата ни, ревнуваше от тях..

- Ти осъзнаваше ли, че тя има някакъв здравословен, психически проблем?!

Е как не, говорил съм с лекари, с близките и, със социалните служби, с полицаи и от никъде помощ. Особено майка и баща и. Така грубо се месиха в живота ни, че какво е видно съсипаха го. Но и нейния съсипаха. На 7 ноември с полиция успях да си я взема от тях.

Тогава тя беше пребита от баща си, имаше кръв по себе си, имаше оток под окото. Викнах полиция и си ги прибрах у дома. И след подобно нещо тези хора си позволяват мен да наричат насилник... Срам и позор, поругават паметта на децата ми.

- Карахте ли се?

- Като във всяко семейство и при нас имаше скандали. И на мен ми беше много трудно да проумея, че Кристина е болна, затова не се грижи за дома и семейството си. Измисляше си всякакви причини за това, че не е свършила едно или друго нещо..

- Ти затова ли поиска да си вземеш децата?

- Аз исках да спрат тези нейни изблици -днес е при мен, утре при родителите си. Та това не беше полезно за децата. Исках те да не стават част от всичко това, а и не исках да са в средата на баща и, който така жестоко беше набил Кристина и това го знаят в полицията. Много лъжи за мен, изкараха ме звяр, треперели децата от мен, нея съм тормозел.

По скоро тя тормозеше мен и децата, мълчал съм защото не прилича на един мъж да се оплаква от психическия терор, на който бях подложен ежедневно.. Изпаднеше ли в нейните състояния, просто ставаше страшно. Но никой не ми повярва, че тя има проблем. Оставиха ме съвсем сам....

- Очакваше ли, че ще направи такова нещо?!

- През ум не ми е минавало, че е способна чак на такова зверство.. Не мога да го проумея. Защо не се върнах по рано, защо не разбрах какъв звяр имам в къщата си...., децата ми, децата ми погуби, мен уби.... Не можете да си представите как боли, как не ми се живее. Как се преживява подобно нещо, кажете....

- Какво наказание искаш за нея?

- За мен тя е мъртва... Тя е убиецът на децата ми, какво мога да искам... какво мога да кажа.... И какъв е този адвокат, който така безогледно лъжеше, плачеше. Каква беше тази гадост за баща ми, че я нападал сексуално, хората са потресени от това безумие... Нищо повече не искам, нищо повече не мога да направя, за мен животът свърши онзи ден. Какво ще се случва с нея не ме интересува.

Да тежи на съвестта на близките си, на родителите и, които си затваряха очите пред очевидните факти, че дъщеря им не е добре.. Боже, каква жестокост, откъде сили у нея за подобно нещо.. Не мога да повярвам. Сякаш не съм тук, при децата съм.. Жив ме погребаха...", каза Георги.