Европейска столица на културата – Пловдив 2019 е на финала си. Остават броени дни до официалния край и предаването на щафетата на следващите домакини през 2020 г. Какво успя да постигне градът ни през 365-те дни, когато носеше короната, с какво не сполучи и оттук-накъде попитахме творци, общественици, журналисти, които бяха активна част от случващото се през годината. 

  Десислава Шишманова, журналист, ръководител на РТВЦ-Пловдив, един от инициаторте на кандидатурата на Пловдив за Европейска столица на културата

 

- Отговори ли на очакванията ви проектът “ Европейска столица на културата”?

-Проектът има безспорно постижение: градът вече е част от мрежа европейски градове, чиято идентичност се свързва с културата. Независимо дали след определен брой години друг български град ще реализира проекта, Пловдив завинаги остава първият, който в такава степен активира темите, свързани с културата. Никога в последните 20 години не се е говорило толкова много за култура. Дори само това създава една различна “акустика”, която е важна. За съжаление, независимо от  много по-високите бюджетни параметри и опитност в европейските практики, в сравнение с 1999 г., когато отново Пловдив спечели съпътстващата програма - “Европейски месец на културата” , мисля, че проектът не набра очакваната енергия.

- С кое събитие ще свързвате отминалата година?

- За разлика от 1999 година сега големите проекти, които тестваха капацитета на града да създава значими и мащабни събития, бяха “ родени” тук. И това е много голямо достойнство. Театралният спектакъл “ Одисей”, заедно с оперния “ Орфей и Евридика” са абсолютните и безспорни артистични постижения. Седмицата на съвременното изкуство с куратори Илина Коралова и Емил Миразчиев доведе в Пловдив световния визуален артист – Бил Виола. Изложбата върху парчета от Берлинската стена също впечатли. Изключително силен бе сезонът на открито на Opera Open. Достижения са Plovdiv Jazz Fest, проектът “ 100% Пловдив”, Националните есенни изложби с куратор Галя Лардева, както и гостуването на Шарон Еял в рамките на One Dance Week.

- Къде се провалихме?

- В сроковете- площад „Централен” не беше завършен до есента на 2019; Голямата базилика още се работи; останахме без Концертна зала и без добра зала изобщо за музикални събития. Политическата намеса и отдалечаването на проекта от гражданите, недоброто комуникиране на много от събитията и по-малките проекти. Реализираха се множество “ политически коректни” проекти, особено свързани с интеграцията на ромите, от които едва ли има устойчив резултат. Това позволи разпиляване на средства, които биха могли да бъдат насочени в по- мащабни сценични проекти.

- Ще има ли устойчив резултат и през следващите години?

- Много е важно, независимо от слабостите, които всеки вижда в различни детайли, да се признае високият creative modus, който програмата създаде. И е може би по-важно от самата 2019-а неговото запазване. За жалост това е и най-голямото предизвикателство.