Денят е четвъртък, час пик вече е започнал, но градът още не е спрял съвсем. Потокът от коли по Цариградско шосе около моста на 4-ти километър, ту оредява и тръгва, ту спира съвсем. Доста по-натоварена изглежда бус лентата, по която прехвърчат различни нисколетящи чудеса на автотехниката в България, по-известни като нововноски.

Интересно е да наблюдаваш как някой, на когото му е писнало да кеци в дясната, иска да се намърда в бус лентата, но го е страх да го направи, защото ще го отнесат като куцо пиле – домат. Излиза, че ако тръгнеш да нарушаваш закона тук, заплахата за теб не идва откъде да е, а от някой по-пъргав, който вече се е засвяткал по трасе, на което хич не му е мястото.

Бус лентата е най-бързата лента у нас и това е обективен факт. По нея се намърдваш най-отпред в общото задръстване и само най-големите каръци вадят късата клечка, да бъдат хванати от КАТ-аджии. Само първият отнася акта, тези зад него се престрояват обратно вдясно и подминават балъчето с чувство за превъзходсво, защото в техните очи то е точно такова. Но го правят някак си припряно, нервно, не искат да изгорят. А как сладко, сладко псуват, когато се намери някой, който да не ги пусне. Може би единственият случай, когато шофьор изпитва удоволствие, когато бива псуван.

А в края й се случва най-интересното. Бързаците гледат да изнижат от нея, без да плащат заслужената глоба пред очите на всички останали. Има и някои, които имат наглостта да твърдят, че няма кой да ги накаже. Трети, представят напускането си като морален акт на добра воля. Четвърти пък се държат така, все едно имат уж специални винетки.

От пасарелката на 4-ти км виждаш едно нещо изключително ясно – абсолютно безсмислени движения на хора, които си мислят, че с нововноските си карат останалите да им дишат праха. Не е така. Налага ви се да се връщате обратно в законния път, а там нито някой ви иска, нито някой ви чака, а скоро ще спре и да ви пуска.