Нова дискусия за имената на емблематичен  пловдивски булевард се разгоря в социалните мрежи. Повод стана предложение, публикувано във Facebook групата „Хълм Бунарджика“, бул. „Руски“ да бъде преименуван на бул. „Европа“.

Авторът на идеята аргументира предложението с историческите промени, които булевардът е преживял през годините, както и с необходимостта името му да отразява днешната геополитическа принадлежност на България. Според него 82 години са достатъчен период, през който една от най-важните пътни артерии на Пловдив носи името „Руски“, а днес по-подходящ символ би бил „Европа“.

„Не е ли време за малко география, свързана с България, и за малко политическа адекватност, свързана с нашата съвременност?“, пита авторът на публикацията.

Булевард с няколко имена

Историята на булеварда действително е богата. До 1882 г. на мястото му имало големи ями, използвани за изхвърляне на отпадъци, около които се образували заблатени терени. Тогава Общинският съвет взема решение през местността да бъде прокарана нова улица.

Първата къща е построена от бъдещия кмет Христо Дюкмеджиев. През 30-те години булевардът придобива днешния си облик – изградена е централната алея, засадени са първите чинари, а сградата на Търговската гимназия става главна палата на Пловдивския мострен панаир.

През годините името му неведнъж се променя. Първоначално той се нарича „Цар Освободител“, през 1941 г. става „Адолф Хитлер“, след края на Втората световна война за кратко възстановява старото си име, а впоследствие получава днешното си название – бул. „Руски“. През 90-те години е обсъждано, но не е прието предложение да бъде преименуван на бул. „София“.

Подобни промени не са прецедент в Пловдив. Днешният бул. „Източен“ първоначално е носил името на китайския лидер Мао Дзъдун, след това – „Димитър Благоев“, а след политическите промени получава сегашното си име. През 1941 г. улица „Велико Търново“ е преименувана на „Бенито Мусолини“, а бул. „Васил Априлов“ – на „Виктор Емануил“, като след войната старите имена са възстановени.

„Не Европа, а Стефан Обрейков“

Идеята за „Европа“ обаче срещна и сериозна критика. Общинският съветник Слави Георгиев смята, че ако някога се стигне до преименуване, булевардът трябва да носи името на една от най-значимите личности в историята на Пловдив – индустриалеца и общественик Стефан Обрейков.

Според Георгиев България твърде често противопоставя геополитически символи, вместо да отдава заслуженото на хората, изградили държавата и градовете ѝ.

Обрейков е роден през 1861 г., завършва търговско образование в Киев и Одеса, учителства в Прилеп, а след Освобождението става един от водещите индустриалци в Пловдив. Той е сред учредителите на Пловдивската търговско-индустриална камара, общински съветник, помощник-кмет, народен представител и голям дарител. Под негово ръководство е изградена сградата на Търговската гимназия – една от емблемите именно на бул. „Руски“.

Стефан Обрейков далеч не е единствения бележит член на фамилията. Неговият син Обрейко Обрейков продължава благородното дело на баща си и е сред основателите на Пловдивския панаир, както и на сиропиталището "Елисавета Обрейкова". 

В момента името на братя Обрейкови носи малка улица в квартал „Кършияка“.

Символи или личности?

Дискусията поставя и по-широк въпрос – трябва ли имената на улиците да отразяват актуалната политическа и геополитическа реалност, или е по-удачно да увековечават личности с принос към развитието на Пловдив и България.

Засега темата се развива основно в социалните мрежи и няма внесено официално предложение в Общинския съвет. Но спорът показва, че имената на улиците продължават да бъдат не просто ориентир в града, а отражение на историческата памет и обществените ценности.

 

Знаете ли как се е казвал преди бул. "Руски"? Стари карти разкриват забравените имена на улиците в ПловдивКак всяка историческа епоха оставя своя отпечатък върху града