Ежедневие стана да виждаме млади хора на обществени места, употребили тежки наркотици и изпаднали в окаяно състояние. Кадри от Пловдив и други градове показват зависими, които губят контрол над движенията си и са в състояние, описвано като "зомби". Виновен в повечето случаи е "модерният" фентанил, който се превръща в епидемия и е 100 пъти по-силен и смъртоносен от хероина.

Припомняме, че по данни на пловдивската полиция от началото на годината са иззети над 15 килограма високорискови вещества и са задържани близо 300 души. Над 10 кг са марихуана, 2 кг синтетични канабиноиди, килограм фентанил и известни количества кокаин, хашиш, амфетамин, метамфетамин и бензиноиди под формата на таблетки. През 2025 г. в страната ни са регистрирани 58 смъртни случаи след употребата на фентанил, от тях 8 са в Пловдив, пише PlovdivNow.bg

Кой е правилният път да бъдат спасени младите хора? 

Ето коментар по тази много болезнена тема, който изпрати на редакционната поща на Plovdivnow Емилия Маркова - учител в СУ "Патриарх Евтимий" в Пловдив. Публикуваме го без реакторска намеса:

Израснала съм по времето на хероина. Помня как, като прииждаща след наводнение река, наркотикът заля България, а първите удавници бяха тийнейджърите. И то не онези с проблемните семейства и лошата среда, а деца на интелигентни, интегрирани родители, деца, учещи в елитни училища. Деца с амбиции и цели, будни деца. Тогава никой не знаеше какво се случва, дори не подозираше, че още с първия път мечтите се изпаряват, а бъдещето се свежда до един омагьосан кръг, в който ставаш, търсиш дрога, намираш я, с цената на всичко, приемаш я, отпускаш се, хриптейки заспиваш и така до следващия ден.

Сега обаче трябва да е друго! Сега ни информират всячески. Сега знаем всяко едно зрънце от всеки един наркотик, как се приема и как действа. Какви щети нанася и какъв е изходът. Родителите знаят, децата знаят, полицията знае, учителите знаят. Всички знаят. И въпреки това напоследък валят снимки на млади наркомани, зомбита, които берат душа по тротоари и пейки. Този път обаче първите щети са сред малцинствата и децата без особено добър родителски контрол, деца от разпаднали се семейства или семейства с проблеми. Оттам тръгна този път. С всеки изминал ден обаче покосява все повече младежи и вече не подбира.

И ако едно време средата нямаше чак такова значение, днес има огромно. Авторитетите! Хубаво писаха децата на матура за авторитетите, но дали ние, възрастните, осъзнаваме какво написаха децата ни? Защото, ако едно дете вярва повече на своите приятели, отколкото на своите родители, и ако тези приятели не са читави, рискът е невъобразим.

Трябва да се говори открито и навсякъде за наркотиците, и то точно такива, каквито са. Приятни, приключенски, дават един друг поглед върху света, правят ги такива, каквито трезви не могат да бъдат, а искат. А за тези услуги плащат първо с морал, ценности и човечност, после всеки ден с по късче от плътта си и накрая с живота си.

Понякога се шегувам с моите ученици, че ще им направя екскурзия първо до метадоновата програма, за да видят пациентите там, после до психиатрията, за да видят щетите от наркотиците върху психиката, после до затвора, за да видят как зависимият намира своето място в социума, и ще завършим обиколката с гробищата, където лежат надгробните плочи на десетки младежи, платили своя данък на дрогата. Твърдо смятам, че това е превенция.

Децата познават видовете наркотици в пъти по-добре от нас. Ползват социални мрежи и всякакъв вид информация и знаят много добре какво е веществото, какво предизвиква и какви опасности крие. Но това е една теория за тях. Когато обаче ние, възрастните, ги прекараме по пътя на наркотиците, стъпка по стъпка, запознаем ги с реалността, демонстрирайки, че и ние сме наясно с тази смъртоносна заплаха, тогава може би тази симулация ще ги жегне емоционално, а не само информативно, и ще даде по-добър резултат.