Около Великден всички бяхме смирени, добри и някак одухотворени. Любовта витаеше във въздуха, лицата ни сияеха и България изглеждаше едно прекрасно място за живеене, но… само за три дни!

След това дойдоха и новините, които ме върнаха към реалността: "Гавра с мъртва птица", "Мъртъв розов пеликан завързан за знак", "Обесиха розов пеликан", "Розов пеликан разпънат на пътен знак"…

Ден след това социалните мрежи бяха засипани със снимки на вандалски прояви в столичен мол. Няма да цитирам заглавия. Вероятно сте видели и едните, и другите снимки и новини.

Към убийствата на хора сякаш вече привикнахме и те далеч не ни впечатляват, освен ако не са извършени с "особена жестокост".

Какво ни става, бе, хора!? В какво се превръщаме? Знам, случва се навсякъде по света. Нима това е достатъчно да ни  успокои?

Ще оставя на психолози, психиатри, социолози, сексолози и всякакви други, да разсъждават върху логическото развитие на личността и закономерните действия на едно общество. За мен обаче остава лицемерното ни поведение, смирени около Светлите празници. Страхът, с който подминаваме всяка една агресия, ще ни убие.

Преди години, когато прочетох книгата "1984" на Джордж Оруел, води се политическа и социална фантастика, бях шокирана от всеки ред написан в нея. Романът е написан в далечната 1949 г., а днес изобщо не звучи фантастично.

Камерите за наблюдение вече са навсякъде. Къщи, блокове, улици, заведения, дори в най-интимните помещения на нашето битие. Това ли е решението да няма разпънат мъртъв пеликан, вандалски изпочупени, влакове, автобуси, молове, да няма размазани от бой хора, да няма кражби с взлом, да няма… да няма…

Е, добре дошли в "1984" през 2019-а. Очаква ни новата порция добро по Бъдни вечер и Коледа. Само няколко месеца ни делят от времето, когато отново ще бъдем добри.