Изминаха 17 години, откакто фотографът Ричард Дрю улови момента, в който приключва човешки живот. На 11 септември 2001 година той насочи камерата си към горящата Северна кула в Манхатън. В едно от интервютата си самият той разказва, че не е видял „падащият човек“ преди да качи снимките на компютъра си. Това е и първата снимка от 11 септември, на която обективът е насочен към някого от тези близо 3 000 души, които загубиха живота си, а не към димящите сгради. Нещо повече, в деня, който мнозина свързват с ужас, хаос, пламъци и смърт, трагедията придобива нов отенък, защото от "падащия човек" изглежда строи спокойствие, свобода, мир.

Самоличността му не е установена. Не е установен и броят на тези, избрали да полетят пред това да чакат безпомощни да бъдат обгърнати от пламъците. Някои твърдят, че 200 души са скочили или пък паднали в опит да се „спуснат“ под нивото на пожара. Други твърдят, че броят им е по-малък от стотина. Любителски камери са запечатали полетите на мнозина, дори и на двама души, хванали се за ръка. 

Някои читатели осъждат действията на Ричард Дрю и другите фотографи, заснели най-трагичните епизоди от 11 септември. Днес обаче тези кадри градят представата ни за ужаса по горните етажи на двете сгради.

Почти цялата официална информация за двете атаки, с която разполагаме, може и многократно е била оспорвана. Теориите на архитекти, журналисти, физици и други, търсещи истината отвъд публикувания доклад, пък биват обявявани за лъжливи. Едва ли някога ще имаме категоричен отговор на въпроса „Кой стои зад атаките от 11 септември?“. Мнозина твърдят, че важни улики, като черните кутии на самолетите, са били умишлено унищожени в хода на разследването. Други поставят въпроса за начина на срутване на двете сгради и малкото отломки, които остават след тях. Разпространено е твърдението, че не самолетите са причинили колапса на Близнаците. Още повече, някои вярват, че в кулите са се врязали военни, а не пътнически самолети. Докато едни винят Ал Кайда, други изразяват съмненията си, че правителството на САЩ е замесено, или пък поне е знаело за предстоящите ужасяващи събития. Не са малко тези, които са убедени, че виновниците отдавна са наказани. Всеки, проучил събитията и фактите, вярва в своя собствена истина.

"Смъртта на един е трагедия, смъртта на милиони - статистика!". Може би е нелепо да цитирам Сталин в контекста на 11 септември, но един от най-влиятелните хора за времето си е изрекъл някои болезнени истини. Може би затова снимката на "падащия човек" е важна... тя ни напомня, че тези 3000 души не са просто число. Това са пожарникарите и полицаите, влезли в горяща сграда, за да спасят животи, бащата, който няма да види децата си, майката, помолила се за децата си, виждайки къде ще кацне полетът й. Зловещата статистика е едно от малкото сигурни неща, с които разполагаме за този ден. 

Тероризмът се превърна в проклятието на нашия век. Почти всяка година светът остава потресен от поредна кървава атака. И България не бе подмината. Обществото навсякъде по света е някак безпомощно, зависимо от редица политически решения. 

Събията от 11 септември 2001 година са може би най-голямата човешка трагедия на 21-ви век. Човекът на снимката е един от спомените за ужаса, към който цял свят бе съпричастен. Полетелият обаче е свободен и е намерил мир. Дано го намерим и всички ние...