Темата "Македония" още дълго ще бъде водеща новина в дневния ред не само на медиите и политиците, но и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи до голяма степен от позицията на България и баланса, който политици и историци от двете съседни държави трябва да намерят. Дали обаче политиците в двете държави търсят допирни точки и компромиси или използват спора за собствен политически ПР? Медалът винаги има две страни. Чрез рубриката "Мостът София- Скопие "  ще се запознаем гледната точка на един македонски колумнист. 

Тази седмица в България се проведе среща на КСНС по отношение на Република Северна Македония. На заседанието  беше взето решение при провеждане на външната политика, българското правителство да изпълнява Рамковата позиция от 2019 година и Декларацията на 44-тото НС, съгласието за започване на преговори на Република Северна Македония със ЕС да не се обвързва със срокове а със постигане на реални резултати включително и по отношение на правата на македонските българи, изпълнителната власт на България да продължи да работи за отчитане на Договора, подписан със Македония на 1 август 2017 година, да изготви и обезпечи в кадрово и финансово отношение план за действие с мерки за постигане на осъзнаем напредък в всички области на двустранните отношения между Македония и България, да предложи на партньорите в Македония създаването на съвместни работни групи по области, да предприеме мерки за ускоряване на изграждането на Коридор № 8, както и да предложи на Събранието на Македония създаването на структуриран диалог между парламентарни комисии и групи за приятелство, който да засили доверието и да подпомага цялостния процес.

Македонската общност генерално е резервирана относно проведената среща на КСНС. Политиците ни засега са сдържани и не коментират нищо по темата, даже и най-голямата опозиционна партия ВМРО-ДПМНЕ няма коментар. Само малка част от македонската общност коментира форума. Хората смятат, че България иска да представи пред международната общност въпроса с Македония, като проблем за сигурността и така да получи подкрепа в решаването му. Част от хората също така смятат че по този начин, президентът Румен Радев иска  Кирил Петков да е наясно, че той, а не премиерът има последната дума. Т.е. Петков да внимава какво ще каже и кои позиции ще защитава на посещението на Македония, което предстои да се осъществи.

Подходът на Радев не се приема позитивно от македонската общност. За разлика от министър-председателя Петков, чийто подход към Македония може да се приеме като либерален и мек, този на Радев се приема от анализаторите  като корен на живковизма – отричането на македонците. 

Коалицията, която предстои да поеме власта в Северна Македония начело със Димитър Ковачевски също е резервирана по отношение на проведения в България КСНС. Ковачевски, подобно на Петков, заявява че в отношенията с България ще има нов подход и ще се старае да се намери решение на всички проблеми, за да може Македония да продължи по пътя към ЕС. Предстои да видим какво ще бъде поведението на Ковачевски към България. 

Аз лично смятам че проведената среща на КСНС е поредната грешка на България в външната политика относно Македония. Държа да подчертая, че в международните отношения няма малки и големи грешки, а има грешен и правилен  подход.

След като през 2019 г. България  прие решенията, с които зае позиция относно Македония за решаване на всички спорни въпроси между двете страни, в международната общност се формира впечатлението, че България има единна и стабилна позиция относно „Македонския въпрос“. Тази позиция България трябваше да я представи разбираемо на своите партньори в ЕС и НАТО и да положи усилия да получи подкрепа от партньорите си. 

Но това не се случи. Вместо това, президентът Радев започна да прехвърля тежестта на проблема със Македония от една в друга точка. Така, вместо за продължаване на работата на историческата комисия, започна да се говори и да се дава предимство на въпроса за включването на българите в македонската конституция и за зачитането на правата на 120 000 македонски граждани, които имат българско гражданство.

Сега отново, на заседанието на КСНС се взе решение да се спазват старите ангажименти на България към Македония. Това е тежък удар за България, който тя сама си нанася. Сега с право Македония, а и международната общност ще питат какво стана със политиката на моркова в отношенията със Македония, провъзгласена от министър-председателя Кирил Петков и защо за толкова кратко време България два пъти преосмисля външната си политика към Македония? Това в международните отношения ще покаже България като лош и несериозен играч.

Мисля, че в бъдеще българските политици трябва да слушат повече хората които достатъчно познават отношенията и проблемите между Македония и България. Ако политиците не искат да слушат хората, които познават „Македонския въпрос“, тогава могат и те самите да започнат да четат и да навлизат в тематиката по същество, защото тези кои не познават македонската история и историята на македонизма, ще продължават да питат как е възможно в 2021 година да няма един полет от София до Скопие. Но, за да разберем нещата, които се случват  в 21 век, трябва да познаваме македонската история най-малко четири века назад. 

На всички граждани на България и на Македония желая здраве, щастие и благополучие през новата година!

Владо

*Предвид отношението на македонски власти към гражданите на РСМ, които не споделят официалната позиция на управляващите, авторът работи под псевдоним