Първата година от новата власт в Пловдив след 8-годшно управление на Иван Тотев премина под сянката на пандемията и по-различните обществено-политически процеси в града. Новият стил в управлението на града от Здравко Димитров пролича почти навсякъде – от действията на общинските власти до взаимоотношенията в Общинския съвет.
Още през януари, когато бе гласуван бюджетът бе ясно, че тази година ще е по-различна във всички аспекти. За първи път от 10 години в управлението на Община Пловдив бюджетът на града мина на косъм, като в последния момент той бе пренаписан, за да срещне подкрепата от общинските съветници от ГЕРБ.
Макар в началото на годината да се смяташе, че има напрежение по оста: кмет-районни кметове- общински съветници от ГЕРБ, с течения на времето пролича, че друго стои в основата на конфликта. Поставянето на външен за публичните финанси човек в лицето на Илия Кирчев, който досега не бе попадал в политиката, успя да създаде редица раздори в местния парламент и самата Община. Кирчев се опитваше да следи всеки обществен процес и всеки лев, който се разпределя от парите на пловдивчани. С тези негови действия той си навлече гнева на… почти всички.
„Илия Кирчев е опитен банкер, но влезе в мелницата на Общинския съвет, той така и не разбра, че парите в Общината не са като в частния сектор”, каза кметът Здравко Димитров, месеци след като банкерът напусна Община Пловдив.
С дадената си оставка ситуацията в бюджетните взаимоотношения се промениха и епизодите на промяна на бюджета на Пловдив на коляно по време на сесиите на Общинския съвет приключиха.
През тази една година кметът Здравко Димитров започна да налага своя стил на управление, който цели включването на всяка една политически представена група в процеса на взимане на решения. Често бе използвано клишето, че Общинския съвет вече не е гумен печат на кмета, каквото твърдения се налагаха в предходните мандати.
Разбира се, имаше и конфликти, след като Демократична България раздразниха кмета след една от множеството срещи между групите в Общинския съвет. Тогава техни представители излязоха от залата по-рано и са дали по думите на кмета невярна информация с цел пиар.
По това време над Пловдив се настани сянката на COVID-19. Мерките в цялата страна бяха изключително строги, като дори излизането по парковете бе забранено. Стигна се и до първото напрежение между кмета и областния управител Дани Каназирева. Спорът тогава бяха търговските магазини на Главната – дали трябва или не да работят.
През тази година на няколко пъти имаше искри между двамата, като освен мерките и решенията по време на ковид кризата, другият спорен момент бе поставянето на бариерите в центъра на града. Последният спор и до момента не е решен. Въпреки това и Зико,и Каназирева заявяват, че работят повече от добро заедно.
В няколко скандала се забърка и ветеранът сред зам.-кметовете Анести Тимчев. Докато той дърпаше юздите в социалните дейности стана ясно, че той е назначил абсолютно анонимен психолог на граждански договор, чието възнаграждение поне два пъти по-високо от редовите психолози и социални работници. След цялостното напрежение в социалните дейности те отново бяха върнати при Георги Титюков, а Тимчев наследи част от ресорите на Илия Кирчев.
До реална реформа в организацията на Община Пловдив така и не се стигна. Въпреки това Здравко Димитров заяви, че тя ще се осъществи през следващата година, като в момента се подготвя структурата на Общината. През тази година бяха вдигнати заплатите на служителите в администрацията, а през следващата се очаква броят на щатовете в общинските звена да намалее с 10%.
През 2020-а година започна и един от най-важните процеси в Община Пловдив – приемането на новия Общ устройствен план. Документът ще даде не само насоките, но и показателите, по които трябва да се водят инвеститорите за промяна на облика на града за следващите 25 години. Обществените обсъждания по него минаха, като през 2021 година се очаква той да бъде гласуван.
През последната година една от положителните промени в града бе, че най-после Пловдив главният архитект излезе от анонимност. Арх. Димитър Ахрянов бе публичната и дейна фигура, от която Пловдив имаше нужда в последните 10 години. Самият той вече започна редица реформи и обсъждания за облика на емблематичните места на града. Той направи и първата стъпка срещу безразборното презастрояване и вдигане на мастодонти – строителните разрешения се вдигнаха 5 пъти, а таванът за сумата отпадна.