Колко може да бъде кошмарно едно пътуване с автобус от Приморско до Пловдив, ако приемем, че не се е стигнало до инцидент? Следващата история е читателски сигнал от пловдивчанка, която е преживяла наистина кошмарно пътуване (заедно с всички други пътници в автобуса), което е прекратила сама в Стара Загора.

Публикуваме целия разказ на жената без редакторска намеса:

"Реших да споделя с Вас как едно пътуване с автобус от морето преобърна представите ми за доверие и коректност както у транспортна компания Юнион Ивкони, така и у служителите и органите на реда в град Стара Загора... и не само.

За пътуването си до морето бяхме решили да се възползваме от услугите на компанията, както вече споменах. Разказът ми ще бъде за връщането ни от почивката.

Тръгване от автогара Приморско

Автобусът ни беше за 21.08 с тръгване към Пловдив в 17:40 часа. С мои приятелки пристигнахме на автогарата в 17:00 часа, за да имаме време за кафе и да изчакаме автобуса без да се налага да бързаме. В 17:10 часа на автогарата пристигна автобус по направление Царево-Пловдив, затова една от нас реши да попита дали това е нашият автобус, тъй като беше 30 мин. по рано от очакваният час на тръгване. Попитах шофьора, при което получих за отговор „Трябваше да почакате малко“. Попитах го дали има някакъв проблем, искахме да си оставим багажа, а той отговори „Оф ела тогава“. Качи моят багаж, а след това и на приятелките ми с хвърляне, блъскане и мрънкане. Попитах го защо ще тръгваме толкова рано, а той отговори, че диспечерката му е казала, че МАЙ е забравил да качи пътниците от Китен и ще се наложи да се върнем. Бил нов шофьор и объркал пътя. Автобусът потегли към Китен.

Първи червен флаг

Повреме на пътуването ни до Китен карахме с превишена скорост, не е нужно да се споменава, че автобусът ни беше най-вероятно от миналия век. Спряхме в Китен, нахвърля багажа на няколко жени и отново потеглихме. Посоката ни обаче не беше към Приморско, а продължихме в посока Царево. След 15 мин пътуване и говорене по телефона с бог знае кой, отново в грешна посока, обърнахме на остър завой и карахме с „бясна скорост“ отново към Приморско. Когато пристигнахме отново в Приморско се качиха още няколко жени, като едната го попита дали ще има забавяне, а той й отговори „Ако искаш от вас да те бях взел“. Моя приятелка отиде и го попита кога ще се направи почивка, получи отговор – Почивка има на оня свят. В автобуса се качи и едно момиче /най-вероятно служител на компанията, която ни изброи/. Жените на по-задните седалки я помолиха да попита шофьора дали е възможно да кара по-внимателно и да не говори по телефона, а тя отвърна – Нищо не мога да направя. Видеоклип 1 показва, след молбата на една от пътничките от името на всички останали към шофьора, отношението, което получихме – Не ме нервете, От такива като вас ми е писнало, Цървули и т.н. Потеглихме към Черноморец, Созопол, Бургас.

Созопол или Каваци?

При влизане в Созопол, отново объркахме пътя, този път потеглихме към Каваци. След намесата на един от пътниците, отново направихме екстремно обръщане в обратна посока. В Созопол се качи и останала час от пътниците. В автобуса преобладавахе жени с деца, по-възрастни дами и двама мъже – един от който не говореше български език.

Бургас – почивка ли?

Три пъти минаване на червено, движение с 80 км/ч (поне) и замалко ПТП с кола, която спря на червено, но явно ние бяхме решили, че можем да минем. Спирка на излизане от Бургас на бензиностанция и уведомление – Имате 10 минути и тръгвам. Няма смисъл да се обсъжда кой бърза за тоалетна, кой бърза за цигара, кой бърза за кафе...

Автомагистрала Тракия

Шофирането по магистралата беше прилично на фона на преживяното до момента и лашкането ни като чували с картофи. Отношението към като неодушевени предмети щеше да бъде преглътнато.
За този момент сега ще разкажа с изключителна точност, защото ще остане изключително неприятен спомен за всички нас.
Всички пътуващи по магистралата в посока Бургас-Пловдив са наясно, че има участък, който много шофьори избягват и карат в аварийната лента, ние не бяхме изключение.
В един момент чухме суматоха на първите две седалки точно до шофьора. Едната жена се изправи, явно искаше да го попита нещо. В продължение на 10 секунди не получаваше отговор и се приближи до него. Започнахме да чуваме възклицания, видяхме ужасения поглед на жените, които му казваха – Господине, Господине, заспивате, Господине не заспивайте... В този момент вече автобусът се беше насочил извън Аварийната лента. Децата отзад започнаха да плачат, а техните майки ги прегръщаха и плачеха. Всичко се случи за не повече от 10-15 секунди, но изпитаните емоции, страх и безпомощност никога няма да забравим.
Въпросният „Господин“ осъмна и започна да крещи „Аз къде да карам, нищо не е станало, айде по-спокойно...“. След това се премести в дясна лента и ни каза „Айде тогава сега се друсайте“. Рейсът от слава богу издържа на терора, на който го подложи неговия Шофьор.
По-късно слезнахме от магистралата и се насочихме към Стара Загора.

Нашите многоуважавани „Органи на реда“... или не

След влизане в Стара Загора вече много хора искаха да слязат доброволно от автобуса, дори това да не беше тяхната спирка, но получаваха за отговор – Никой никъде няма да слиза.
Спряха ни полицаи на буркани. Извикаха шофьора, а след това една дама от автобуса /нейното име няма да спомена/. По-късно разбрахме, че тя е подала сигнала. Докато разговаряха отвън, с моите приятелки взехме единодушно и бързо решение да напуснем автобуса веднага, докато имаме възможност. Аз бях първата, която слезе, последвана от тях, минути по-късно и от всички останали пътници. Обърнах се към шоьора и го помолих да ни отвори багажното, за да си вземем багажа, тъй като желаем нашето пътуване да приключи сега, отговорът – Нищо няма да отварям, никой няма да си ходи, ако искате да спра движението, че да си вземете багажа, качвайте се, когато кажа- тогава. Това ме провокира да се обърна директно към „органите на реда“, страшен ред няма що. След две последователни молби лично към полицаите, единия от тях спря движението и взехме багажа си, докато шофьора обясняваше на другия – Ама няма как, ще слязат на Автогарата в Стара Загора, няма да отварям... е отвори, след като полицаят каза, които искат да продължат, а които искат да си вземат багажа, явно трябва полицай да каже, за да разреши шофьора. Полицаите бяха уведомени, че шофьорът е агресивен, арогантен и неадекватен – няма проба за алкохол, няма нищо, просто го пуснаха да си ходи по маршрута. /Видеоклип 2 е от спора на шофьора с полицаите и обясненията на пътниците, ако можете да го изоползвате, тъй като стоим по-далеч и не се чува толкова добре, но се чува как чак след като полицая казва да си вземем багажа, шофьора повтаря думите му/. Голяма част от пътниците слязоха, други решиха да слязат на автогарата, останаха единствено няколко възрастни жени, които твърдяха до последно, че това е нормално /те и без това сигурно друг вариант нямаха/. Шофьорът си продължи по направлението и маршрута, по-късно дори го подмихнахме с автомобила, с който се прибрахме до Пловдив."

Въпреки целия изпитан ужас и унижение, жената твърди, че не търси компенсация или обезщетение за случилото се, а просто изразява възмущението си публично.

Естествено след подобно преживяване неизменно изникват и няколко въпроса, които всички в автобуса са си задавали по време на пътуването:

- Как шофьорът е преминал психотест?
- Как подобно превозно средство преминава ГТП?
- Що за отношение е това да си плащаш, а да те обиждат, псуват и разкарват като стока във въпросното превозно средство?
- Как да се доверим отново на „професионален“ шофьор и да разчитаме на неговите умения?
- Как въпросната компания е наела този шофьор? (Не казвам, че всички са такива, напротив, на отиване към морето пътувахме на 17.08 в 1:45 часа и шофьора беше изключително внимателен и търпелив, пояснява жената)
- Ние не сме ли хора, че за пътуване от 17:00 часа до по-късно от 21:00 /с точност трябваше да сме в Пловдив в 22:50/ да спрем за 10 минути, и това да включва тоалетна, вода/кафе, цигари
- След подаден сигнал за неадекватно шофиране, разбираемо и ясно е, че органите на реда, не могат да го задържат, защо не му направиха една проба за алкохол?
- Какъв човек си и нямаш ли съвест да отговаряш за живота на над 50 души и да приемаш с лека ръка, че си направил грешка, застрашаваща живота им?

Снимката е илюстративна!