Темата "Македония" още дълго ще бъде водеща новина в дневния ред не само на медиите и политиците, но и за цялото българско общество. Евроинтеграцията на Република Северна Македония зависи до голяма степен от позицията на България и баланса, който политици и историци от двете съседни държави трябва да намерят. Дали обаче политиците в двете държави търсят допирни точки и компромиси или използват спора за собствен политически ПР? Медалът винаги има две страни. Чрез рубриката "Мостът София- Скопие "  ще се запознаем гледната точка на един македонски колумнист. 

В поредния си анализ, нашият автор коментира посещението на премиера Кирил Петков в Сърбия. 

 Международните отношения между държавите трябва да се поддържат с много внимание, с правилен подход, от политици които имат опит или поне съветниците на тези политици да са хора, които са със опит и със дългогодишна кариера в дипломацията.

Но една държава да има успех в международните отношения със други/друга дъжава/държави, най-напред трябва да си свърши домашната работа. Дипломацията се характеризира като сбор от специлни международни отношения, които са от различни сфери. А това кои отношения от какви представители на различните държави се провеждат, показва какво е отношението на  едната държава към другата държава и как иска да канализира този собствен интерес.

В този ред на мисли, ми се струва, че посещението на Кирил Петков на Сърбия нямаше нищо общо със дипломацията и международните отношения. Също така ми се струва, че премиерът не си е свършил домашната работа преди да отиде на посещение в Сърбия. От пресконференцията на Кирил Петков и министър-председателят на Сърбия Ана Бърнабич не стана ясно в коя обществена сфера в Сърбия, България иска да направи промяна чрез дипломация.

Чухме че двамата премиери са разговаряли за старт-ъп компании, за интерконектора на границата между двете държави на тръбопровода за газ. Все тая, където и да ходи Кирил Петков говори само за газопроводи, за стартъпи, за компании, за роуминг и за пътища. Не че тези въпроси са по-малко важни, но във фокуса на Кирил Петков трябва да е защитата и зачитането на правата на българите, които живеят в Сърбия. Тези хора легитимно очакват подкрепа от Кирил Петков, защото е трудно да защитят своите права там. Например правото на образование на български език, правото на достъп до книги на български език, филм, музика и друго.

От пресконференцията стана ясно още нещо, което е много странно, страшно и нетипично за международните отношения. От Ана Бърнабич чухме , че двамата премиери са си разменили телефонните номера и проблемите, които ще засягат правата на българите в Западните покрайнини ще се решават по принципа ало-ало. Вместо една постоянна и кохерентна политика на България за защита и зачитането на правата на българите в Западните покрайнини, когато стане някакъв проблем, който ще трябва да се реши, хората там ще получават оправдания,  че министър-председателят още не се обадил на Ана Бърнабич, за да се намери решение за проблемът. Още не се е обадил, тъй като сега точно в момента е много зает. Или това със други думи казано е: „Мижи Асан да ти баам“.

Явно премиерът не учи от собствените си грешки. Когато беше на посещение в Скопие, той се срещна със македонските българи в посолството на България в Скопие. На тази среща, държа да подчертая, че не беше позволено да присъстват българи от Северна Македония, които искаха да се срещнат със Кирил Петков. А предварително беше изготвен списък кои хора може да присъстват. На останалите не им бе позволено да присъстват. На тази среща българите от Северна Македония единствено имаха възможност да се снимат със Кирил Петков, защото времето бе ограничено. Българите от Северна Македония нямаха възможност да кажат на Кирил Петков за проблемите , с които се сблъскват и каква е реалната обстановка, в която живеят.  Кирил Петков не можа или не поиска да разбере какъв е реалният проблем с човешките права на сънародниците му в Македония.            

Виждаме, че срещата със българите от Западните покрайнини не е минала нищо по-различно от тази със българите от Северна Македония. Нито политиците нито пресата предадоха кои въпроси са обсъждали и за кои техни проблеми Кирил Петков е предложил решения.

За съжаление мога да констатирам че напоследък  външната политика на България се свежда до „ало-ало“ дипломация. А правата на българите , които живеят вън от границите на България са оставени на милостта на съответната държава.

Владо