Вчера президентът Илияна Йотова говореше във Варна за необходимостта от общи действия за „свободно корабоплаване и безопасност“ в Черно море и обяви , че на България не й трябва Коалиция на желаещите , а трябва да участва в Коалиция за мир в Укрйна.  Само часове по-късно два търговски кораба, натоварени с украинско зърно бяха поразени от руски  дронове в изключителната икономическа зона на България.

Единият потъна, като от екипажа му не е открит нито един оцелял. Другият бе обхванат от пожар, а екипажът му беше евакуиран от българския ферибот „Диоскурия“. Атаката е станала на около 70 морски мили източно от Бяла. Това е първият подобен удар по търговски кораби в българската изключителна икономическа зона.

В извънредното си изявление премиерът Румен Радев не  обяви официално кой стои зад атаката. Каза, че това е „абсолютно недопустима атака и грубо погазване на международното право“, но без да посочи отговорните за нападението. А на журналистите , присъствали на брифинга не бе дадена възможност да задават въпроси. На въпрос дали дроновете са руски, държавният глава заяви, че били „руски или украински“. От опозицията посочиха , че зад атаката стои Москва и настояха  настояват посланикът на Русия Митрофанова да бъде извикана във Външно министерство, за да даде обяснения.

Президентът Илияна Йотова отмени предизборните си срещи, но не е коментирала случилото се.

"Тезата за сигурност през добронамерено отношение към Москва и към Кремъл се разпада – и тя се разпада постепенно", коментира Даниел Митов от ГЕРБ и заяви , че Радев се е провалил.

"Ясно е, че цялото говорене за мир – всички искаме мир, но мирът, както сме казвали преди, не е просто липса на стрелба. Мирът е такова състояние, в което агресията не носи полза" каза той.

По думите му отношението към Русия създава впечатление, че руските интереси могат да навлизат все по-дълбоко в българското пространство, без да срещат достатъчно твърда реакция.

"Демократична България" поиска извънредно изслушване в парламента на премиера Румен Радев, министъра на отбраната, ДАНС, Служба "Военно разузнаване" и Държавна агенция "Разузнаване".

ДБ настоява и президентът Илияна Йотова спешно да свика Консултативния съвет за национална сигурност (КСНС).

Ивайло Мирчев отправи въпрос и към премиера Румен Радев във връзка с падналия украински дрон примамка край Кардам преди няколко месеца.

"Тогава, когато падат руски дронове, новина няма. Тогава, когато украински дрон примамка падне в поле със слънчогледи, има голяма новина", каза той.

Председателят на "Продължаваме промяната" Асен Василев изрази съмнение, че президентът ще свика КСНС и затова според него няма смисъл към Илияна Йотова да бъдат отправяни призиви:

"Знаем, че шефът на Генералния щаб вече си подаде оставката заради несъгласие с политическото ръководство. И към момента, въпреки удвоения бюджет на Българската армия, нямаме адекватна защита на българските граждани".

Очевидно войната в Черно море вече не е някъде далеч, тя стигна до българската икономическа зона.

Вместо план за действие, президентът Йотова води война с несъществуващите врагове на кирилицата и се кълне , че „няма да пращаме войници в Украйна“, при положение че никой не е искал такива.  

Това е политическа позиция, но тя няма почти нищо общо с въпроса, пред който България е изправена днес. А той е  много по-прост:

Какво правим, когато търговски кораби бъдат атакувани с дронове в нашата изключителна икономическа зона? Как защитаваме корабоплаването? Как наблюдаваме Черно море? Как установяваме откъде са дошли дроновете? Какви са възможностите ни за противодействие? Какво правим, ако утре следващият кораб бъде български? И какво правим, ако следващият удар не е срещу кораб, а срещу инфраструктура?

И докато управляващите делят българите на „войнолюбци“ и „миролюбци“, въпросът за националната сигурност остава без отговор.

„Коалиция за мир“ не може да бъде заместител на отбраната. Мирът е цел, но не е стратегия за сигурност. Освен ако нямаме предвид Оруелския мир.

Държава, която иска мир, трябва да има и способност да се защитава. Иначе „мирът“ лесно може да се превърне в празнословие, зад което се прикрива едно много по-просто послание: не правете нищо, за да не стане по-опасно. Историята показва колко опасна може да бъде подобна логика.Особено когато срещу теб стои държава, която води война от години и използва дронове, ракети, кибератаки, саботажи и дезинформация като инструменти на тази война. 

Има още един неприятен въпрос. България обсъжда големи индустриални и военнопромишлени проекти по Черноморието, включително идеята за завод за барут край Бургас. Това означава, че когато държавата планира стратегическа инфраструктура, оценката на риска вече не може да бъде правена така, сякаш Черно море е спокойна периферия на Европа. Ако в района има военни действия, атаки срещу кораби и дронове, всяка критична инфраструктура трябва да бъде оценявана през новата реалност.

Опростената формула „Или мир, или война“, която ни предлагат управляващите е фалшив избор, целящ да всее страх. Между тези две крайности има цяла политика на възпиране, отбрана, съюзническа солидарност, дипломация, разузнаване и защита на критичната инфраструктура.

Най-притеснителното в момента не е само самата атака. Притеснително е дали държавата има достатъчно ясна процедура, институционален капацитет и политическа воля да реагира на подобни събития. Президентът вече заяви, че през септември е имало гласове за свикване на Консултативния съвет за национална сигурност, но според нея резултатите от предишните заседания са били скромни и КСНС ще бъде свикан, „когато има защо“.  

Е, днес вече има защо да се говори за национална сигурност. Два търговски кораба бяха поразени в българската икономическа зона. Единият потъна. Моряци загинаха, а други бяха ранени. 

Междувременно Радев коментира, че Консултативният съвет едва ли ще бъде полезен, тъй като " ще се чуят всякакви приумици от некомпетентни хора". В 15 часа обаче от президентството обявиха, че утре свикват КСНС.

А държавата трябва да обясни какво следва оттук нататък. Не кой е „за мира“ и кой е „за войната“, а как България ще защити себе си.