В нашата страна за по-малко от месец чухме по новините за 2-годишната Сияна, която беше приета в болница с множество травми и опасност за живота, след като системно е била малтретирана в семейството си.

Преди няколко дни в болница беше приета малката Станка, след като баща й я биел, хапал и блудствал с нея. Днес стана ясно, че момиченцето е починало...

Междувременно една акушерка също „напляска” новородено.

Цялата тази жестокост, която ни залива постоянно, сякаш притъпи сетивата ни.

Живеем като в роман на Стивън Кинг, а се държим като герои от турски сериал (все цъкаме с език под „музикалния” съпровод на поредната трагедия).

Днес няма да говоря за изрода, блудствал с дъщеричката си на година и половина – той не е човек, за него нито думите, нито боят ще стигне.

Днес ще говоря за медиите в България.

Тази седмица 16-годишният Георги Игнатов беше прободен смъртоностно в Борисовата градина. Новината за убийството на младото момче беше представена меко казано пошло. Националните медии се състезаваха - коя ще даде по-близък план с трупа на момчето. Централните емисии няколко дни подред въртяха видеото с изнасянето на почти незакритото тяло на ученика.Битката за рейтиниг беше безмилостна, гнусна и противна, защото се правеше на гърба на една човешка трагедия, на гърба на един детски живот.

Работата на медиите е да информират обществото, а не да поднасят сеирджийски кадри, защото никой нормален човек не желае да гледа трупа на едно младо момче.

И това не е първият случай, в който иначе приветливите водещи, които всяка вечер ни посрещат с „Добър вечер, уважаеми зрители...” са жестоки в името на заветния рейтинг.

Миналата година, след като Атанска Георгиева беше задържана за убийството на 8-годишната Александра от Поморие, куп амбициозни репортерки бяха застанали пред дома на майката загубила преди часове детето си, за да я питат сензационния въпрос „Как се чувствате? ”.Няколко дни нахъсаните журналистки като чакали стояха пред дома на почернената майка, за да може, ако нямат късмета майката да проговори, то поне операторът да хване близък план със сълзите на жената.

В нюзрумовете на голяма част от телевизиите ни „журналистическа етика” е мръсен израз. Медиите в България са престъпници - те хващат жертвата, разкъсват я на парчета, а след това със съпричастен поглед ни я представят в емисията си.

Гергана Шумкова / lentata.com