Преди да гледам снощната футболна мъка мислех за модерна джендърска измишльотина, че първите гейши са били мъже. Викали им хокан. Сега вече съм склонен да вярвам, че българските национали стават за тая професия. Според японската традиция гейшите имат грижата да забавляват гостите по време на банкети и в чайните. Да направят всичко нужно, за да ги отпуснат и накарат да бъдат щастливи.

Горе долу така се държаха с английските си гости на терена българските футболисти в понеделник вечер, когато записаха най-срамната домакинска загуба  в историята. Нашите подтичваха до колегите си, гледаха отблизо как те финтират, раздават пасове, спринтират и най-вече вкарват. Един, два, три, четири, пет, добре, че спряха на шест!

Достатъчно, че и най-придирчивият фен от Албиона да реши, че тази вечер няма нужда да щрака порно каналите. Видяното на терена на стадион „Васил Левски” беше достатъчно.

Не стига футболната гавра, но през целия мач трябваше да треперим дали съдията няма да спре двубоя заради расистки подвиквания от трибуните към черничките перли в състава на Гарет Саутгейт.

Макар в нашия отбор вече да има достатъчно футболисти с по-мургав тен. А и цялата истерия с расизма беше пренавита от британците, които по-скоро пробваха на наш гръб да си решат техните драми, наред с великата глупост Брекзит. В крайна сметка успяха, защото в отзвука от мача истерията от расистите на трибуните засенчи отчайващото "гостоприемство" на футболните ни национали.  

Иначе, както винаги, с изключение на организираната група наркодилъри и напомпани батки, които се водят ултраси, но идват на стадиона за да псуват и се бият, от публиката не лъхаше кой знае каква агресия.

Нищо, че английските фенове опикаха центъра на София след като се наливаха цял ден с бира до припадък. А и каква агресия при тая болка от гледката на терана. Българската публика, устискала до края, беше със сигурност много повече тълпа отчаяни мазохисти, отколкото расисти.  

Едва ли има смисъл да се разсъждава кои от несретниците, разхождали фланелката с родния герб на терена снощи, се спъваха най-много в топката. 

Красимир Балъков явно е твърде "мека Мара" , за да вкара живец и хъс в събраните от него играчи. Съгласен съм с него и Христо Стоичков, че футболният ни материал е калпав и момчетата толкова си могат. Вече чух и футболни капацитети, които обясниха, че срещу тима от класата на "Трите лъва" е нормално да си паднем с пет-шест гола. Добре, но освен срещу англичаните, нашите са същата трагедия и срещу косовари и черногорци, които са от нашата черга.

Което означава, че има нещо сбъркано в този национален отбор. Той все повече ми прилича на Женския пазар в София. Разни мениджъри и футболни босове пробутват калпавата си стока, като я обличат в националния екип, за да могат после да я шитнат по-скъпо.

А резилът и мъката остават за клетите български фенове мазохисти, които на всичкото отгоре са заподозрени и като расисти.

Иначе англичаните са направо жестоки хора. И от Чърчил насам умират да ни мразят и правят мръсно. Не стига как озлочестиха  нашите на терена, ами и техните таблоиди днес са опънали заглавия  "Расистки срам в София" („Дейли Мейл”) и „Болни и отвратителни обиди” („Сън”). Според  техните репортери английските тъмнокожи национали с нежни души Тайрън Мингс и Рахийм Стърлинг били съсипани заради маймунски звуци от трибуните.

Явно след като ни биха, искат и да ни линчуват.  Българите вече сме футболните негри на Европа, а те ни обвиняват в расизъм. Пълен абсурд!

Премиерът Бойко Борисов наля масло в огъня като поиска оставката на шефа на БФС Борислав Михайлов. Заради "цялостното състояние на българския футбол" и расистките изцепки на стадиона вчера. По първата точка ситуацията звучи познато. На 13 юни 1970 г. и Тодор Живков нареди в "Работническо дело" да се пусне уводна статия със заглавие "Докога ще се търпят недъзите в българския футбол?". След нея нашите обаче не заиграха като бразилци и германци. 

По втората точка Борисов е прав, че не иска да се излагаме пред чужденците с маймунски подвиквания от трибуните, заради които всички да ни сочат с пръст като расисти. Нов шеф на футболния съюз обаче едва ли ще може да решии проблема. Повече полза ще има, ако започне стриктно да се прилага приетият миналото лято Закон за опазване на обществения ред при провеждането на спортни мероприятия. Неговата цел беше именно да се спрат футболните хулигани, като им бъде забранено да стъпват на стадионите. Засега обаче това е само пожелание. 

А като цяло идеята държавата да вземе на ръчен режим футбола не е добра, защото ФИФА и УЕФА не си поплюват в такива случаи. И вместо изписване на вежди, може да се получи вадене на очи.