В обширно интервю пред английския „The Economist » френският президент предсказа изчезването на Европа, ако продължава да не вижда геополитическите размествания около нея. Според него НАТО е в клинична смърт. Имайки пред вид турската агресия в Сирия, Макрон пита – какъв е този съюз, в който една страна членка напада зона, в която има наши интереси, без да кординира действията си с нас? При положение, че Башар ал Асад реши да отвърне на нападението, какво правим ние?

Американците напуснаха Сирия без да предупредят партньорите си. Турците постъпиха по същия начин, като нахлуха в опразненото от тях място. Резулататът на действията на едните и на другите е жертвата на съюзниците ни в борбата срещу Ислямска държава – сирийските кюрди. Според Макрон, случилото се в Сирия доказва, че на САЩ повече не може да се разчита. Съвсем логично, френският президент повдига въпроса за точка 5 от Атлантическия договор за солидарност между страните членки в случай на атака срещу една от тях. Според него, единственото разрешение е създаване на обща европейска отбрана.

Много важна е промяната на Макрон в погледа му към Русия. В ролята на трезвомислещ политик той не счита руснаците за врагове, а препоръчва стратегически диалог с Москва.
Критиката му към неподвижността на европейската институция като цяло е безжалостна. След седемдесет години мир и благоденствие, според Макорн, Европа е в упадък. Без политически амбиции, без общи ценности, континента се превръща само и единствено в пазар. Това не са вижданията на основоположниците на съюза. Потънали в самодоволство ние стигнахме до ръба на пропастта! - заключава той.

На мерника на Макрон са финансовите рамки, наложени от безименни бюрократи. На първо място е 3-те процента дефицит. Никой не знае кой и защо в вписал някъде тази норма, към която всички се придържат?! Невероятна счетоводителска мярка от друг век. Истинска спирачка, тя спъва инвестициите, проектите и растежа. В същото време американци и китайци влагат милиарди в научни изследвания, цифровизация и нови производства, без да се страхуват от бюджетен преразход. Свободата на тяхното предприемачество маргинализира Европа и я превръща във второстепенна сила. Ако европейското бездействие продължава, ние направо ще изчезнем. Преди това ще загубим свободата на избора на начин на живот. Този избор ще правят новите световни мощности, които ще ни налагат техните правила.

Друга констатация на Макрон са двата авторитарни режима на прага на Европа – Русия и Турция. Затварянето на очи пред тази реалност, както и нищо правенето също не вещаят спокойно бъдеще. За да потегли съюза отново напред, той се нуждае от нов подем. Политически, икономически и военен. Хармонизацията ако не на всички, поне на някои съществени параметри между водещите страни членки е необходима. В това отношение Макрон без заобиколки упреква Германия и нейния финансов егоизъм. Не може само Берлин да е печеливш от единната валута. За какво са ѝ на Германия 50-те милиарда бюджетен излишък, когато DEUSCHE BANK е пред фалит?

Че Макрон е цапнат в устата, няма никакво съмнение. Но между него и Меркел „на хапчета“, изборът е изключително ограничен.

Божидар Чеков, Париж

Божидар Чеков е кореспондент на Ploovdiv Time, издал е няколко книги на български език, сред които „Стрелецът от Айфеловата кула“, „Третият светилник“ и „До Европа и назад“. Публикувал е статии в редица водещи печатни медии в България.