"Те не разбират, че всеки месец получават пари от социалната каса, защото други правят вноски в нея", казва Маргарита Кауфман, референтка по социалните въпроси в германския град Хаген.

Пред "Франкфуртер Алгемайне Цайтунг" тя говори за трудностите, пред които е изправен градът поради притока на хиляди роми от Румъния и България.

За повечето роми, казва тя, държавата е някаква непрозрачна конструкция, от която най-добре да взимаш каквото можеш, по възможност без да се забъркваш в ядове.

Добрата новина е, че 64% от българите и румънците в Германия имат работа. Лошата е, че те обикновено упражняват нискоквалифициран труд.

"Бедняшкият пояс"

Изданието припомня, че проблемът се е зародил още през 2014 година, когато българите и румънците получиха правото да усядат в страни от ЕС. Тогава Маргарита Кауфман мислела, че напливът е временен и тези хора няма да се задържат дълго. Но те останали. И градът се променил.

В хагенския квартал Верингхаузен, "бедняшкия пояс" на града, както го нарича тя, живеят едва 30% от жителите, но натам отиват около 60% от социалните помощи. Във Верингхаузен са се заселили вече над 3 000 румънци.

Съвсем същия проблем имат и общинските власти в друг германски град - Ноймюнстер. От 2012 година насам чужденците в града са се увеличили с цели 500%. Най-многобройна е групата на турците, след това идват гражданите на България и Румъния, които обикновено живеят при много лоши условия в претъпкани и негодни жилища.

Франк Матисен от Градския съвет казва, че условията в тези жилища са много лоши, често дори няма вода и ток. "Примамват ги тук, дават им някаква работа и ги използват", обяснява той.

Има 12-годишни деца, които не умеят да държат молив в ръка

В Хаген са се заселили половината от жителите на румънското село Тофлеа - над 500 души. На улицата лесно ще разпознаеш жените от Тофлеа, пише изданието: тясна пола малко над коляното, шал, преметнат отчасти през главата.

Маргарита Кауфман казва, че едва 10% от новопристигналите създавали проблеми, повечето искали да уседнат в Хаген и да си намерят работа, но това не било лесно, защото много от ромите нямали образование.

"Има 12-годишни деца, които дори не умеят да държат молив в ръка. А който не може да чете и да пише, няма как да вземе и шофьорска книжка. При това положение възможностите за работа са ограничени", заключава тя.