Преди броени дни стана ясно, че Българската банка за развитие е отпуснала 75 милиона лева кредит на колекторската фирма „Свети Георги Груп”, която е с капитал 2 000 лева.  Заемът е десетгодишен, с 4% лихва и обезпечение – лошите кредити на две банки Общинска и Пощенска, които ще бъдат изкупени от въпросното дружество.  Кредитът се отпуска по време на извънредно положение, при висок лихвен процент  с меко казано спорно обезпечение – кредити, които две банки са „отписали” като несъбираеми. Засега единственото последствие е оставката на изпълнителния директор Стоян Мавродиев и обясненията на министърът на икономиката Емил Караниколов , че „кредитът ще бъде проверен от Банков надзор”. 

Да поразсъждаваме в посока какво би се случило, ако тези 75 милиона лева бяха отпуснати като кредити на дружества, развиващи малък и среден бизнес. Това са фирмите, които в момента са подложени на най- голямо изпитание. Голяма част от тях са със спряна дейност, тъй като обектите им са затворени съгласно заповедта на министъра на здравеопазването, а друга част от тях са с драстично намалени обороти и приходи.  Сумата е достатъчна да бъдат отпуснати 3 000  кредита  в размер 25 000 лева . 25 000 лева е сумата, която би помогнала на една фирма с персонал от 25- 30 души да съхрани работните места в рамките на 2 месеца.  Ако кредитите са в размер на 12 500 лв, те могат да се окажат спасителният пояс на 6 000 малки фирми с персонал 8-10 човека.

Междувременно капиталът на Българската банка за развитие бе увеличен с 500 млн. лева, с които ще се отпускат заеми на търговските банки и ще се дават безлихвени кредити на затруднени бизнеси срещу залог на акции за собственост в тях. ББР ще отпуска кредити по "значително облекчени", но неясни към момента условия. Държавната Българска банка за развитие гарантира до 80% от кредитите. До 20% се гарантират от търговските банки.

Какво обаче се случва на практика. Кредитирането  от страна на търговските банки  според потребители е рязко ограничено, а режимът за отпускане на заеми е претърпял промени в рамките на последните седмици.  

„Кандидатствах за кредит от 500 000 лева в банката, на която съм клиент. Прецених, че това е сума, която ще ми помогне да запазя работните места във фирмите си през следващите три месеца. Част от обектите ми не работят, а в други дружества оборотът е паднал с над 50 %. Ползва „голям портфейл”  услуги в банката, обслужвам си редовно кредитите, предложих и обезпечение, което покрива 2,5 пъти сумата, поискана от мен. Само, че получих отговор, че до края на извънредното положение такъв кредит не може да ми бъде отпуснат.  Междувременно обаче на банката не й пречи да си прибира в срок вноските по другите ми кредити” коментира пловдивски предприемач пред TrafficNews.

Друг строителен  предприемач  също разказва перипетиите си в друга банка. „ Исках да купя две жилища с кредит. С доказани доходи, дългогодишна работа със същата банка на наши обекти и ми отказаха” твърди той. 

Според хора от бизнеса в момента усилията на държавата са насочени в две посоки – към големите кредитополучатели и към най- бедните.  Един голям сектор обаче остава без необходимата помощ- малкият и средният бизнес.  Обещаният мораториум върху плащанията по банковите заеми далеч не е достатъчен.

„Истината е, че има и бизнес, има и пари. Финансова криза няма. Но ако банките не влязат в ролята на „буфер”, тя съвсем скоро ще е факт.  Ако спрат кредитите за определени сектори и хора, това ще повлече след себе си стагнация в други сектори и ще влезем в една спирала, която ще повтори кризата от 2008- ма , но в много по-големи мащаби” , коментират бизнесмени.

Според тях след края на извънредното положение голяма част от собствениците на дружества, чиято дейност бе прекратена заради епидемичните мерки, ще се окажат в Бермудския триъгълник на банките, доставчиците и данъчните, всеки от които ще си търси полагаемото. 

А в момента вниманието на банките е насочено към големите компании, които имат големи кредити. Те ще получат облекчени условия и разсрочване на кредитите. От друга страна търговските банки трябва да осигурят безлихвените заеми от 1500 лева на хората без доходи, обещани от държавата.  Тези заеми ще бъдат гарантирани до 80% от ББР, но така или иначе банките ще трябва да работят със собствен ресурс. Затова и те предпочитат максимално да ограничат фирменото кредитиране. 

Широко рекламираната мярка 60/40 също се оказа абсолютно неизползваема от малкия и среден бизнес. Дружествата със затворени обекти не могат да я ползват, защото нямат никакви приходи, а междувременно генерират разходи за наеми, ток, охрана.  Дружества със задължения също не могат да се възползват от мярката, а те също не са малко.  Собственикът на дружество, решил да се възползва от мярката, се ангажира, че в продължение на 6 месеца след приключване на извънредното положение трябва да запази работните места.  Дали обаче той ще има такава възможност , предвид лошите прогнози за задаващата се рецесия, това изобщо не е ясно.

От мерките, които се вземат сега в икономиката , зависи след кризата как  държава ще се рестартира. Управляването на държавата е състезание. Но не състезание по крадене. Това е състезание е за привличане на инвестиции, за вдигане на доходи, за качество на живот, за перспективи за децата ни, оттам за бъдещето на самата държава.