Една история на човек, за когото няма невъзможни неща – 22-годишен младеж е без крака, но взе книжка и кара кола, за да ходи на работа. Това е историята на едно от онези невидими деца с увреждания, изоставено от родителите си при раждане и израснало в домове. Днес той работи и дори шофира.

9 сутринта. Обикновено начало на работния ден за необикновени Сейхан. Той не познава усещането да си стъпил с двата си крака на земята. Винаги се е движил на две колела… а от скоро на четири.

„Чувствам се много бърз! Голямо вълнение!Просто не мога да го опиша. Мога да тръгна и да въртя волана с кеф. Взех книжката и обикалях из Ловеч”, разказва Сейхан Васведин пред Нова.

22-годишният Сейхан е роден с рядкото заболяване спина бифида или недоразвит гръбначен стълб. Ако новороденото с такова увреждане въобще оцелее – то остава инвалид. А преди 5 години се налаг да ампутират и двата му крака.

Случвало се и две седмици да не може да излезе навън. Тогава негови приятели организират кампания във Facebook и събират пари за специална кола.

Изоставен от родителите си, той често не е имал на кого да разчита, освен на себе си. Особено когато светът му е свършвал в оградата на дом за деца с увреждания в Луковит.

„За мен това беше един затвор! Нямахме връзка със света. Затова като чуя град Луковит и не искам да мисля какво съм преживявал там. С ужасни условия са, просто защото на хората си викат – те не стават за нищо, защо да се стараем и си правят каквото си искат. Изолиран свят. Не смятам, че трябва да живеем в такъв свят, защото не се развиваме, ние сме в застой, според мен трябва да сме с хората на едно, да излизаме с приятели, да общуваме с различни хора, да сме сред хората”, разказва Сейхан Васведин.

А когато навършва 18 години, му отнемат и този свят – остава на улицата. И макар да живее на няколко квадратни метра казва, че за него това е нещо огромно. Стаичката му я дали от общината. От там му намерили и работа – в пенсионерския клуб.

И тук разбираме за другата мечта. Да учи в университет. Програмиране. Засега няма възможност заради липса на пари, но не се отчайва.