След като преди година проектът „Черна писта“ показа на картата на България хилядите места, където се случват тежки катастрофи, неговият създател – 19-годишният Мартин Атанасов – насочва вниманието си към друга система, която засяга всеки българин. Новата му платформа „Диагноза България“ има амбицията да направи видими финансовите потоци в здравеопазването и да покаже къде според официалните данни се откриват необичайни разходи и потенциални аномалии.
Проектът събира на едно място информация за начина, по който се разходват средствата на Националната здравноосигурителна каса, финансовото състояние на 180 държавни и общински болници, обществените поръчки, цените на лекарствата и отчетените медицински дейности. Всички анализи стъпват единствено върху публично достъпни официални документи и регистри.
Според изчисленията на платформата само за 2025 година са идентифицирани аномалии на обща стойност 605 980 966 лева. Авторът подчертава, че това не са доказани злоупотреби, а статистически отклонения, които според него заслужават проверка и публичен дебат.
Шест модула анализират цялата система
„Диагноза България“ е структурирана в шест основни модула, които обхващат различни аспекти на здравната система.
Първият представя подробни профили на държавните и общинските болници – приходи, разходи, финансови показатели, дейност и възнаграждения, като сравнява лечебните заведения със сходни по вид и размер.
Вторият модул анализира възнагражденията на медицинския персонал. Публикувани са данни за средните, минималните и максималните заплати във всяка държавна и общинска болница за всеки месец на 2025 г. и първите два месеца на 2026 г.
Особено внимание е отделено на обществените поръчки. Анализирани са близо 3000 процедури с обща стойност над 1,2 млрд. лева, като системата изчислява риск индекс за всяка от тях. Според платформата приблизително 156 млн. лева попадат в категорията на поръчки с отклонения, които биха могли да изискват допълнителна проверка.
Друг модул разглежда разходите за лекарства, където анализът обхваща 1,67 млрд. лева плащания. Според изчисленията има ценови аномалии за около 60 млн. лева, които при различен подход биха могли да бъдат спестени.
Платформата анализира още плащанията на НЗОК към лечебните заведения, изпълнението на клиничните пътеки и отчетените над 2,5 милиона хоспитализации през 2025 година.
Изкуствен интелект открива аномалиите
В основата на проекта стои алгоритъм, който чрез изкуствен интелект сравнява данните между сходни лечебни заведения и маркира статистически значими отклонения.
Според авторите това не означава автоматично нарушение или злоупотреба.
„Аномалията не е обвинение. Тя е сигнал и покана за по-внимателен поглед. Място, където обществото, институциите и самата система трябва да попитат „защо“, посочват от екипа на проекта.
От катастрофите към обществените средства
Мартин Атанасов стана известен с проекта „Черна писта“, който визуализира местата с най-много тежки пътни инциденти в България и предизвика широк обществен интерес.
По думите му идеята зад новата платформа е сходна – да направи огромен обем публични данни разбираем и достъпен за гражданите.
„Когато направих „Черна писта“, видях колко силни могат да бъдат данните, когато ги извадиш от таблиците и ги превърнеш в нещо, което хората могат да разберат. Сега здравеопазването има нужда от същата честност“, казва той.
Според Атанасов целта не е да бъдат атакувани конкретни болници или хора.
„Не соча с пръст към конкретен човек или лечебно заведение. Соча към проблем, който засяга всички ни – как се харчат обществените пари, които трябва да се връщат при пациента като по-добра грижа“, заявява той.
Всеки може да направи собствена проверка
Една от основните идеи на „Диагноза България“ е да даде възможност на всеки гражданин, журналист или институция самостоятелно да проверява информацията.
Чрез платформата могат да се сравняват цените, на които различни болници купуват едни и същи лекарства, да се проследяват обществените поръчки, да се анализират разходите за външни услуги и консултанти, както и да се видят необичайно високи обеми на определени клинични дейности.
Според създателя ѝ прозрачността е първата стъпка към подобряване на системата.
„Диагнозата звучи тежко, но тя не е краят. Тя е първият честен момент, в който разбираш какво не е наред. А когато знаеш какво не е наред, можеш да започнеш да лекуваш“, обобщава Мартин Атанасов.
Още от категорията
Виж всички
На своя световен ден: Парамедиците започват информационна кампания за новия държавен стандарт