Те са млади, добре образовани и имат добра професия. Но предпочитат свободата, вместо някое добре устроено работно място. Обръщат гръб на консуматорската култура и тръгват след мечтата си. Някои прекосяват континенти в търсене на великолепен кадър или нов животински вид,  други се избират кътчета, в които най-елементарните удобства на цивилизацията са лукс, трети завършват престижни университети, но се връщат в България, за да работят тук. Новата рубрика на TrafficNews "Различните млади" ще разказва за тези българи.

За него доброволчеството е начин на живот. Според него всеки има нужда да дари и да получи добро, надежда и обич. Той е Даниел Делибашев и помага на нуждаещи се деца в Африка. За пръв път заминава за Гана през 2017 г. Пътуването бързо променя мирогледа му за живота и така решава, че няма да спре да помага на децата, докато е жив. 

"Две години след създаването на Фондация "Усмивки за Африка", вече виждам, че това е било едно от най-смислените и полезни неща, не заради себе си, а заради всички онези деца и хора, на които даваме не само дом, храна, легла, тоалетни, медицински грижи, достъп до годна за употреба вода, образование, и т.н. По-значимото е, че им даваме усмивки, щастливи моменти, любов, надежда", заяви Даниел Делибашев пред TrafficNews.

Основния проект, по който работи младият мъж, е да построи сиропиталище за около 100 деца, както и детска градина и училище за поне 300 деца в Уганда. Надява се, че следите от работата му ще останат и след него, като ще послужат за добър пример на идните поколения.

"Защото, когато спасим едно дете, когато го образоваме, то ефектът е не само върху него, но и върху децата му, върху техните деца и донякъде върху обществото, което изграждат", коментира доброволецът.

 

За мен е естествено да ме питат "Защо точно в Африка", но не е естествено да ме укоряват. На улицата срещате две деца, които имат нужда от помощ. Едното, с което очевидно сте от една раса, въпреки че явно има нужда от помощ е сравнително нахранено, здраво, облечено. Другото пък е без обувки, с дрехи-парцали, през които се виждат ребрата му заради постоянно недохранване,  определено се вижда, че за разлика от първото е от друг континент/раса. И двете протягат ръка за помощ. Дали и на кое от двете ще помогне, решава всеки. Тези, които ме познават, знаят че съм помагал на български деца, както и на възрастни, болни, животни, обяснява Делибашев.

Споделя, че критиката към него го мотивира точно както и признанието, което получава за дейността си. На въпрос кое е най-сърцераздирателното нещо, което е видял в Африка, Даниел сподели следната случка:

"22:00 ч. Пристигаме с приятели на фестивал. Изсипва се проливен дъжд. Имам рожден ден. Току що съм си изгубил телефона си. Настроението ми е плачевно. Но скоро ще открия и още по-плачевно от моето. Настаняваме в "бар" (по-скоро навес) на открито. Около 45 годишна жена с бебе (6-9 месеца) вързано на гърба й, обикаля наоколо. Разчиства масите от бутилки и други боклуци. Ние сме под навеса на сухо. Майката и бебето не са. Обикалят наоколо, ту под навеса, ту не. От небето се изсипва библейски потоп. Основно върху тях. Музиката и танците вече са спрели и целта на всеки вече е да се опита да запази нещо сухо по себе си. Майката и бебето нямат такова място вече с часове. Минава 23, 00, 1, 2 часа след полунощ. Към 3:00 часа дъждът намалява и ние с тръгваме. Майката и бебето продължават да обикалят като призраци в тъмна прокоба. Ни звук, ни стон от бебето, което дори заспа за около час. Поглеждам в тъмните като черни дупки очи на майката, докато погледите ни се срещат в краткия миг, в който пъхам банкнота в ръката й. В тези очи е тъмно и тъжно. В тях няма надежда, едва ли някога е имало и едва ли някога ще има. Едни очи, а всъщност милиони подобни на този континент".

Сред основните проблеми на децата в Африка са липсата на достъп до годна за употреба вода, храна, медицински грижи, образование. Дори електричеството е някъде доста назад в този списък. По думите на Даниел обаче съществуват и други страшни проблеми - хората сякаш са приели съдбата си и са спрели да се борят за по-светло бъдеще. Подобни липси засягат цялото общество, не само на индивидуално, но и на политическо ниво. 

"Надявам се, както за Африка, така и за България, един ден статуквото да се промени, обречеността на хората да се превърне в надежда, в борба за промяна. Надявам се един ден да видя, че и там, и тук вървим към все по-добро", споделя Даниел.

Според него доброволчеството, без значение къде по света се извършва, показва, че доброто не се дели на малко и голямо, а на направено и ненаправено. Човек се научава да цени това, които има, да не бъде алчен.

"Научих, че всеки има нужда да дари и да получи добро, надежда и обич. Научих, че каквито и проблеми и трудности да имам, има милиони хора и деца, които си мечтаят да са на моето място и с моите грижи", заяви младият мъж.