Прокурорът Иво Илиев говори пред екипа на bTV за пръв път, след като беше нападнат и пребит с чук в подземието на кооперация, в която живее.

След атаката миналата година прокуратурата образува разследване за опит за убийство, но по него няма никакъв напредък, казва Илиев. Вместо това, самият той е станал обект на разследване, по думите му - заради изфабрикувана справка на службите.

20 октомври 2025 г., 20:30 ч., подземният гараж на столична кооперация с контролиран достъп и извън обхвата на камерите. Мъж излиза от гаража си, а друг го причаква в тъмното. Нападателят нанася няколко силни удара с чук в главата на пострадалия.

Жертвата е прокурорът Иво Илиев, който до няколко месеца по-рано е заместник градски прокурор на София. Нападателят бяга. Илиев е откаран в болница в тежко състояние и с опасност за живота. Образувано е разследване за опит за убийство.

Основната версия за мотив е свързана с работата на прокурора. Допреди година Илиев оглавява криминалния отдел на градската прокуратура, макар лично да не наблюдава сериозни дела.

Месеци преди покушението той е открил патрон в пощенската си кутия, но отхвърлил възможността това да е заплаха.

Сега отново работи като прокурор, все още под охрана.

Иво Илиев говори за пръв път пред камера след нападението срещу него – за ударите, за разследванията и за задкулисието.

„На 20 октомври 2025 г., работен ден, прибирам се от работа с автомобила си, минавам през спортната зала, където обичайно тогава спортувах, след това, по мой спомен, минах през хранителен магазин. Прибирайки се в кооперацията, беше светло още. След като паркирах автомобила в подземния гараж, който притежаваме, тръгнах към подхода за входа“, разказва Иво Илиев.

„Там бях пресрещнат от непознато за мен лице, маскирано с може би работнически дрехи. В момента, в който то доближаваше до мен, аз вече знаех какво се случва, но всичко беше непредотвратимо. Съответно бях зашеметен, може би със спрей или с някаква течност, и нападнат, като получих удари предимно по главата и по тялото. Моите усещания бяха, че действително се касае за метален предмет, твърд, може би и по всяка вероятност чук“, казва още прокурорът.

По думите му травмите от нападението са тежки.

„Имам травма в главата и огромна пластина, която е поставена заради дупка в черепа и която може би няма да се запълни. Имам дефицити в лявата ръка, които не е ясно дали ще отшумят и ми затрудняват работата, особено на компютър, но се справям. В интерес на истината това не ме демотивира, а напротив. Опитвам се да работя пълноценно“, посочва Илиев.

На въпрос има ли обяснение кой и защо се е опитал да го убие, прокурорът казва, че няма.

„Никакво обяснение нямам и това е въпросът, който най-много ме притеснява. Предвид насоките на разпита и въпросите, които ми бяха зададени, започнах да се колебая дали наистина не се касае за някаква криминална поръчка, защото, доколкото разбрах, разследването тече в такъв смисъл“, казва той.

„Това ме водеше до мисълта, до анализ, до извод, че евентуално някой ме е злепоставил по някакво дело, като е използвал моето име, направил е или не е направил нещо за моя сметка и съответно са ме нападнали. Тази версия обаче също ми изглежда нереална, защото смятам, че един човек, ако посяга на някого, такива грешки не би трябвало да стават. Това е абсурдно, което ми се случи. Причината може и да е някъде другаде, но аз наистина нямам никакво обяснение“, допълва Илиев.

Прокурорът казва, че е откликнал на поканата, защото според него е назрял моментът да каже собствената си позиция.

„Виждам изключително неприятни спекулации по мой адрес. За съжаление, вече девет месеца очаквах някакъв резултат от разследването, но то не само няма резултат, а от публикация на ваши колеги — аз не ги укорявам, защото това им е работата — публикуваха някакви документи, от които аз установих, че съм обект на разследване, където очевидно се извършва някаква активна дейност и мероприятие въз основа на изфабрикувани сигнали“, казва Илиев.

Преди дни сайт изнесе справка на вече закритата Антикорупционна комисия, според която евентуалният мотив за нападението над Иво Илиев е неизпълнен ангажимент след прибрани пари с цел да се повлияе върху дело.

Справката не съдържа доказани факти, а оперативна информация, която трябва да бъде проверена. Според свидетели, цитирани в нея, парите били дадени на двама прокурори с цел да оставят един обвиняем по-дълго в ареста.

Обвиняемият е Петър Александров – син на покойния финансов министър Стоян Александров, съден за убийство. Според справката друг мъж е дал парите на наблюдаващия прокурор по делото и на неговия пряк ръководител Иво Илиев, за да може да овладее фирмите на обвиняемия.

Вместо да остане зад решетките, Александров бил освободен под домашен арест, а мъжът си поискал парите обратно, твърдят свидетелите. Сумата не била върната, което е възможен мотив за нападението с чук над Иво Илиев, пише в справката.

В нея са цитирани и твърдения, че прокурорът бил близък до сочения за търговия с влияние Мартин Божанов – Нотариуса.

Пред разследващия сайт самият Илиев отрече всички твърдения в описаната справка. Според него те са изфабрикувани, за да бъде компрометиран.

„Това не са факти, това са голословни твърдения. Там се говори, че всичко е започнало в общи линии от една справка на Главна дирекция „Национална полиция“, която после е доразвита от КПК, Комисията за противодействие на корупцията, след което очевидно има някакво разследване, защото са цитирани разпити на свидетели, които не познавам и които никога не съм виждал“, казва Илиев.

Той посочва, че единственото общо, което има с делото срещу Петър Александров, е, че неговото име и това дело фигурират в справката.

„В един момент е включено и моето име на няколко места с твърдения, които първо са житейски нелогични, второ, не отговарят категорично на истината и на фактите, които могат да се опровергаят с документи“, казва прокурорът.

На въпрос зависило ли е това дело по някакъв начин от него, Илиев отговаря: „То няма как да зависи от нас, защото едно дело зависи от наблюдаващия прокурор и от съда по отношение на решаването му по същество“.

Прокурорът казва, че никой не го е търсил по това дело, за да предлага нещо.

„Не, никога не ме е търсил никой да предлага нищо. Не само по това дело, а в цялата ми кариера. Аз работя от 15 години в прокуратурата и по никакъв начин никога не съм бил обект нито на предложение, нито на натиск“, казва той.

Според Илиев поводът да тръгне това „нещо“ е изфабрикуван, докато той е бил в болница.

„Така, както съдя от изложеното в тази статия, службите нямат информация за нищо преди покушението. Те нищо не знаят. Нямат никакви документирани такива случаи. Не ми е ясно да има някаква разработка, защото пак, ако имаше, те щяха да предотвратят нападението“, казва прокурорът.

„И видиш ли, докато аз съм в болница и следващите дни... Това е скълъпено буквално на коляно и там са посочени не само неверни, но и доста скандални твърдения, които съм абсолютно убеден, че са с цел да ме дискредитират и да отклонят вниманието от основното разследване и извършителите в него, и съответно да се тръгне в друга посока“, допълва той.

На въпрос дали прозира задкулисие в органите, прокуратурата или вече закритата антикорупционна комисия, Илиев казва, че няма обяснение.

„Как така се активират от Главна дирекция „Национална полиция“ след моето покушение и нарисуват една хубава картина, която обаче за нея дори нямат и индикации преди моето покушение. Това някак си звучи нелогично“, казва той.

Илиев отрича да е познавал Мартин Божанов-Нотариуса.

„Първия път, когато научих за това лице, беше когато започна разработката или делото за организирана престъпна група за него и свързани с него лица, което се водеше в градска прокуратура. За мен това е служебно известен факт. Може би беше някъде в 2022 година, не съм сигурен. Тогава за пръв път чух за него“, казва прокурорът.

„Никога лично не съм го виждал. Невъзможно е да съм се срещнал с него или поне няма кой да потвърди с доказателства това нещо, защото аз не го познавам. Единственият път, когато го видях, беше след неговата смърт, когато, за мое съжаление, като заместник административен ръководител посещавах всички тежки местопроизшествия“, казва още Илиев.

По думите му тогава той е бил изпратен на място след убийството на Божанов.

„Отидох буквално последен, защото трябваше организация с пътуване. Естествено, полицията беше обработила местопроизшествието, беше там, всичко беше обградено. Това е единственият път, посмъртно, когато съм виждал Мартин Божанов“, казва прокурорът.

На въпрос какво е станало с разследването срещу Божанов и свързани с него лица, Илиев казва, че не може да каже кои в момента работят по това дело и какъв е статусът му.

„Тогава обичайно излизах пред медиите, за да давам информация по въпроси, които ги вълнуват. Не мога да кажа кои в момента работят по това дело. Не мога да кажа какъв му е статусът. Аз съм си в криминален отдел, това не е в този отдел“, казва той.

Илиев казва още, че не познава Петьо Петров с прякор Еврото.

„Може би веднъж, някога във времето, съм го виждал в неформална обстановка. Всички колеги в прокуратурата и в следствието познават въпросното лице по служба. Все пак аз съм започнал през 2009 година. Той мисля, че може би е работил тогава все още. Всички го познават“, казва прокурорът.

„Ако въпросът ви е в този смисъл, не съм ходил по диванчетата във въпросния ресторант, който стана общоизвестен. Така че нямам отношение към тези кръгове“, допълва Илиев.

На въпрос сеща ли се за свое дело или разследване, което е достатъчно опасно и достатъчен повод някой да тръгне да си отмъщава, прокурорът отговаря: „Не, нямам такива дела. През целия период съм нямал нито едно проблемно дело, нито едно медийно дело“.

„Това трябва да отговори държавата. Аз нямам отговор на въпроса. Защото аз девет месеца очаквах държавата да работи по разследването, да стигне донякъде. Аз съм прокурор. Аз знам, че не винаги може да се стигне до извършител. Аз очаквах една информираност, едно адекватно разследване, но въпреки това се оказа, че насоките на държавата са в съвсем друга посока и аз съм обект на разследване“, казва Илиев.

По думите му така излиза от справката, която той е научил не от официален източник, а от медиите.

„Не съм разпитан като свидетел, за да се чуе моята версия, защото аз смятам, че трябва да се събират доказателства от първо лице. И не на последно място, когато има разследване, защото това се установява всъщност от статията, прокурорът е длъжен не само да е обективен, но и да събира и да проверява доказателства“, казва той.

Илиев посочва, че по разследването за нападението срещу него няма информация докъде е стигнало, с изключение на това, че „се работи“.

„Само че тази информация на мен не ми е достатъчна, защото аз два пъти исках да се запозная с материалите по това дело в качеството на пострадал, но два пъти ми беше отказано с едни лаконични писма от наблюдаващия прокурор. Т.е. аз нямам достъп до това дело, съответно да си направя искания, възражения, доказателствени искания, за да мога да видя дали наистина се работи“, казва прокурорът.

Илиев отрича да има амбиция за пост във ВСС или друг пост в съдебната система.

„Всъщност амбиция не само за някакъв пост, а и за позиция нямам, или по-скоро никога не съм имал такава. Моите амбиции са много по-големи. Моите амбиции са да имам спокоен живот и нормална работа. Искам да не ми се пречи да работя. Никой не ми е пречил досега, държа да отбележа. Искам и да си върна нормалния живот. Ето това са ми амбициите“, казва той.

На въпрос дали е заемал страна в разделението на лагери между бившия главен прокурор Иван Гешев и изпълняващия функциите Борислав Сарафов, Илиев казва, че няма да коментира тези процеси.

„Аз коментар на тези процеси няма да правя, защото съм магистрат от системата и не смятам, че трябва моят анализ и моите разсъждения да стават достояние. Аз тук идвам заради личен мотив. Защото аз съм пострадал и аз имам личен проблем. Не искам да се замесва името ми в никакви интриги, свързани с прокуратурата, кръгове на влияние, вътрешни борби, ВСС, кой как, защото аз имам личен проблем“, казва Иво Илиев.