Опашки от тирове по границите на Европа и България ежедневно се виждат по медиите у нас. На фона на все повечето затворили предприятия, опашките от границите създават впечатление, че транспортният бизнес процъфтява, но дали е така? Според  изпълнителния директор на Съюза на международните превозвачи Йордан Арабаджиев това е само видимата страна на ситуацията, а реалното състояние на фирмите е доста тежко.

„На фона на всички мерки, които са се взели във връзка с коронавируса, голяма част от икономиката в целия ЕС не функционира. Вижда се, че има големи транспортни потоци от камиони, но това се дължи на факта, че към момента този вид транспорт е  без алтернатива.  На него се разчита на доставки за най-важните неща – храни, суровини, медицинска апаратура и предпазни облекла. Към момента е  факт, че той функционира, всички виждаме опашките по граничните пунктове и големия брой тирове, но това е само видимата част от сферата на транспорта.

При всички положения, бизнесът в ЕС е изключително затруднен. Голяма част от нашите превозвачи работиха с автомобилните заводи, а всички те спряха производство – Фиат, Рено, Тойота, както и българските заводи за автомобилни части и тези свързани с автомобилостроенето. Това  е много сериозен удар срещу българския транспортен бранш.  Има страни като Испания и Италия,  в които почти нищо не работи. Това принуди българските превозвачи, които осъществяват вътрешен транспорт в ЕС  в Германия, Франция, Холандия да приберат  персонала си. Има фирми, които са спрели  100% от своята дейност, а други, на които работата им се е свила със 70-80%”, обясни Арабаджиев. Той каза, че няма курсове и работа заради спирането на икономическия живот. Това води до загуби, липса на финанси, намаляване на БВП.   Върнатият персонал от Западна Европа – шофьори, диспечери, складови работници - всички те не работят в момента, тъй като няма заявки, а заводите не работят. Превозвачите пък стоят и чакат по-добри времена.

Какво ще се случи обаче дотогава? Според председателя на Съюза на превозвачите е нужна подкрепа за бранша, както от правителството, така и от финансовия и застрахователните сектори. Ако това не се случи – задават се масови фалити.

„Има перманентни разходи, в това число влизат лизинги и застраховки, които си вървят.  Те са на огромни стойности. Ще поискаме мораториум върху лизинговите вноски  за камиони и оборудване, докато икономиката не тръгне отново. Ще пишем и на застрахователите за варианти, да не се плащат вноските на гражданската отговорност и другите застраховки, на тези превозни средства, които не изпълняват курсове.  Дори системата 60/40 не знам дали е приложима при нас. При положение, ако съм превозвач и имам нулев приход, аз няма откъде да изкарам другите 40%, още повече че вървят сериозни разходи по обслужването на лизинги, кредити и застраховки”, каза Арабаджиев.

В момента от Съюза на международните превозвачи събират данни от нашите превозвачи – колко работят, какъв процент им е свита работата, броят на персонала и какви разходи имат. Това, което се вижда от данните дотук, че ситуацията е изключителна тежка най-вече за малките и средните фирми, които са пред фалит.