Заветът на Александър Александров към съгражданите му бе отворено в деня на поклонението в родния му Омуртаг. Днешният 13 юли е обявен за ден на траур в общината. 

Днес в Централния военен клуб в София се състоя поклонението на генерал-майор Александров. На него присъстваха президентът Илияна Йотова, министърът на отбраната Димитър Стоянов, както и руската посланичка у нас Елеонора Митрофанова.

Общоградското поклонение бе на площада пред паметника на космонавта, издигнат като жест на признателност на омуртагчани към техния съгражданин. През целия ден те оставяха цветя пред паметника. В обредния дом е отворена съболезнователна книга.

Директорът на Историческия музей в града Мирослав Тошев отвори съхранявано в институцията послание на Александров към съгражданите му и идните поколения. Надявам се тези негови думи ще продължат да отекват в нашите души и сърца още много, много години, каза Тошев, цитиран от БТА. 

В завета на Александър Александров пише:

Скъпи приятели, щом четете тези редове, значи моят роден град процъфтява и продължава да израства духовно, а българската традиция е жива и в бъдещето е останала паметта за стореното от мен и екипажа, с който осъществих българския полет на орбиталния комплекс „Мир“. Това означава, че Омуртаг се гордее със своя звезден миг, мигът, когато заедно с мен в космическото пространство полетя и шепа родна пръст. Аз бях там, горе. Видях Земята. Тя е изключително красива, нежна и крехка. Като завет ви оставям заръката: Пазете я! В Космоса по-хубава като от нея няма.
7 юни 2013 година, Александър Александров, летец-космонавт на България.

„Смятам, че днес можем да обещаем на светлата памет на нашия съгражданин Александър Александров, че ще се постараем да изпълним завета му“, отбеляза още Тошев. 

Александров оставя завета по време на честване на годишнина от полета от 7 юни 1988 г. Датата се отбелязва като ден на Община Омуртаг от 2006 г., след решение 383 на Общинския съвет на Омуртаг от 28 април.

Александров почина на 10 юли на 74-годишна възраст. Той излита на 7 юни 1988 г. и прекарва в Космоса 9 денонощия и 20 часа, от които 7 дни на орбиталната станция „Мир" на борда на съветския космически кораб „Союз ТМ-5".

Александров е завършил специалност летец-инженер през 1974 г. До 1978 г. служи в бойните части на Военновъздушните сили като пилот на изтребител-бомбардировач в Двадесет и втори изтребително бомбардировъчен авиополк в с. Безмер.

През 1983 г. завършва аспирантура в Института за космически изследвания към Академията на науките на бившия СССР, Москва. Получава научна степен „кандидат на техническите науки" (сега доктор).

През 1977 г. Александров е избран за космонавт във втората група от програмата „Интеркосмос", заедно с първия български космонавт Георги Иванов. На 1 март 1978 г. пристига в Центъра за подготовка на космонавти за преминаване на обща космическа подготовка.

Готви се за космическия полет през 1979 г., при който е дубльор на Георги Иванов. Поради технически проблеми космическият полет на Георги Иванов е прекъснат по-рано и не се изпълнява програмата за изследване, която е предвидена за този полет.

След допълнително споразумение между България и СССР се подготвя изпращането на втори български космонавт. През юни 1988 г. Александър Александров става вторият българин, излетял в Космоса. По време на полета извършва 59 успешни научни експеримента, включително изпитание на български храни за космонавти. Експериментите са разработени от Института за космически изследвания при БАН с ръководител акад. Димитър Мишев.