Скучните данни на НСИ от наблюдението на работната сила през 2024 г. ясно показват, че на пазара на труда има огромен проблем, показва анализ на Института за пазарна икономика. Коефициентът на безработица е 4,2%, или с 0,1 процентни пункта по-нисък от този през 2023 година. Коефициентът на заетост за населението на възраст 15-64 г. пък достига 70,9%, или с 0,2 процентни пункта над този от предходната година.

Тези немощни помръдвания на показателите на пазара на труда показват, че безработицата е достигнала естественото си дъно, при което търсещите вече са на работа, някои са между две работни места, а ненамерилите са преминали към групата на неактивните. Заетостта, от друга страна, вече е в своя пик и без различни от досегашните действия не би могла да се повиши. 

Възможните фактори за нов подем на пазара на труда обхващат както повишаване на икономическо и социално развитие, така и нарочни политики:

Активиране на неактивните и окуражаване на обезкуражените.

През 2024 г. обезкуражените – тези, които принципно биха работили, но не търсят активно, защото предполагат, че няма да намерят работа – са 24 хиляди. Коефициентът на икономическа активност се увеличава с едва 0,1 процентни пункта. Същевременно броят на неактивните лица остава над 1 млн. души, като по-голямата част от тях са жени.

Ефективно включване на пазара на труда.

Тук основното деление е по възраст и по пол. При младежите на възраст 15-24 г. се наблюдава намаление на заетостта и повишаване на безработицата. Относителният дял на незаетите и неучастващи в образование и обучение от населението на възраст 15-29 навършени години е 12,7%. При жените заетостта остава значително по-ограничена от тези при мъжете. Безработицата пък е по-висока, а заплащането – чувствително по-ниско. Факторът, който може да изчисти тези разлики, е образованието. При висшистите няма разлики между заетостта и безработицата на мъжете и жените, докато с намаляването на степенна на образование ножицата се отваря.

Подобряване на образованието и повишаване на квалификацията.

Липсата на подходящи кадри е сред основните фактори, непозволяващи разширяване на дейността на предприятията. В следващите 3-5 години работодателите се нуждаят от още половин милион души. Близо половината висшисти не работят на позиция, изискваща висше образование. 

Половината от учащите в професионалното образование пък няма да работят това, за което са учили. Връзката между образованието (професионално и висше) е скъсана, активните мерки на пазара на труда се съсредоточават в създаването на директна (субсидирана) заетост, а не в квалификацията и преквалификацията, консултирането, ориентирането (обратното на това в ЕС), мащабни програми за обучения се провалят (например тази в боксуващия план за възстановяване и устойчивост).

Привличане на население и внос на работници. През последните години се наблюдава привличане на население и механичният прираст остава положителен. В същото време в следващите пет години работодателите ще търсят още близо половин милион души. Основата е поставена, икономиката продължава да се развива, а стремежът трябва да е в още по-голям поток завръщащи се българи и заселващи се в страната чужденци от ЕС и от трети страни, които да повишат качеството и количеството на човешкия капитал в условията на структурна безработица и вече стагниращ пазар на труда.