Нов механизъм за определяне на минималната работна заплата в България трябва да бъде приет до края на август, а конкретният размер на минималното възнаграждение за 2027 г. да бъде определен до края на септември. Това стана ясно от брифинг на вицепремиера и финансов министър Гълъб Донев и министъра на труда и социалната политика Наталия Ефремова след заседанието на Министерския съвет.

Работата по новата формула вече е започнала. Междуведомствената работна група, в която участват представители на държавата, работодателските организации и синдикатите, е постигнала съгласие по основните критерии, които ще се използват при определянето на минималното възнаграждение.

Четири критерия ще определят минималната заплата

В новия механизъм ще бъдат включени четири основни показателя:

  • покупателната способност на минималната работна заплата и издръжката на живота;
  • общото равнище и разпределението на работните заплати, включително медианната заплата;
  • темповете на растеж на възнагражденията;
  • дългосрочните равнища и развитието на производителността на труда.

Тези критерии са съобразени с европейските изисквания за адекватни минимални работни заплати.

Все още обаче не е решено каква тежест ще има всеки от показателите във формулата. Това предстои да бъде договорено между държавата, работодателите и синдикатите.

„Договорихме се към момента само за критериите, върху които ще стъпим, но точно как ще бъде изградена формулата предстои заедно със синдикатите и работодателите да уточним“, обясни Наталия Ефремова.

Предстои да бъдат определени и конкретните официални статистически данни, които ще се използват при изчисленията. Националният статистически институт ще трябва да предостави необходимите разчети.

МРЗ ще се оценява веднъж на четири години

Работната група е постигнала съгласие и по механизъм за оценка на това доколко минималната работна заплата е адекватна.

Тази оценка ще се извършва веднъж на четири години, като за референтна стойност е избрано равнище от 50% от средния размер на основната работна заплата.

Това не означава, че конкретната минимална заплата за 2027 г. вече е определена. По думите на Ефремова конкретна сума не е обсъждана.

„Не сме обсъждали конкретен размер на минималната работна заплата“, подчерта социалният министър по повод предложенията тя да достигне определена стойност от 1 януари 2027 г.

До края на август – готов механизъм

Според Гълъб Донев следващата стъпка е финализирането на механизма и промените в нормативната уредба.

„Трябва да финализираме работата така, че до края на месец август да имаме приет и работещ механизъм за определяне размера на минималната работна заплата“, заяви той.

След приемането на промените в Кодекса на труда ще бъдат подготвени и необходимите изменения в Наредбата за структурата и организацията на работната заплата.

Целта е през септември да бъде направена конкретната процедура по определяне на минималното възнаграждение за следващата година.

„Следващият ключов срок е краят на септември, когато вече трябва да бъде определен конкретният размер на минималната работна заплата за 2027 г.“, посочи Донев.

Новият механизъм трябва да започне да действа от 1 януари 2027 г.

Доходите и производителността вървят заедно

Социалният министър подчерта, че разговорът за минималната работна заплата е част от по-широката политика за повишаване на доходите.

Според Ефремова обаче увеличаването на възнагражденията трябва да бъде съпроводено и с мерки за повишаване на квалификацията на работещите, производителността на труда и създаването на по-висока добавена стойност.

„Трябва да работим съвместно за повишаване на квалификацията на българските граждани, оттам - на производителността и на добавената стойност, която всеки от нас може да даде, за да имаме една просперираща икономика“, заяви тя.

Разговорите между правителството, синдикатите и работодателите по конкретните параметри на формулата се очаква да продължат още в края на тази седмица.

Парламентът с натоварена законодателна програма

Промените в Кодекса на труда са сред законодателните приоритети на Народното събрание след края на парламентарната ваканция.

Сред основните задачи са още промените в Закона за държавния служител и Законът за Фискалния съвет. По думите на Донев част от законодателните промени са свързани и с изпълнението на изискванията по Националния план за възстановяване и устойчивост.

Правителството очаква парламентът да започне работа по приоритетните законопроекти веднага след ваканцията и пакетът от необходимите нормативни промени да бъде приет до края на годината.