За зачестили случаи на т.нар. „спуфинг“ предупреждават Комисията за регулиране на съобщенията и трите национални мобилни оператора. Телефонни измамници могат да се обаждат така, че на екрана да се появи реалният номер на банка, държавна институция, куриерска фирма или дори на ваш близък

Чрез технически средства извършителите манипулират идентификацията на повикващия. Така телефонът показва номер, различен от този, от който реално се провежда разговорът,.

По този начин жертвата остава с впечатлението, че разговаря с доверен човек или организация. След спечелването на доверието ѝ измамниците искат лични и банкови данни, пароли, ПИН кодове, номера на платежни карти или еднократни кодове за потвърждение. В други случаи настояват за незабавен банков превод.

Престъпниците често създават усещане за спешност и предупреждават, че ще настъпят неблагоприятни последици, ако човекът не изпълни указанията им. Сред използваните сценарии са неочаквана печалба, изгодна инвестиция, възстановяване на пари или твърдение, че близък е попаднал в беда и незабавно се нуждае от средства.

Номерът на екрана вече не е гаранция

От КРС подчертават, че изписването на познат телефонен номер не доказва самоличността на обаждащия се. Измамниците могат да използват номера на реален човек или организация, без да имат достъп до техния телефон или профил.

Това означава, че собственикът на показания номер обикновено също е жертва, а не участник в измамата.

Сигнал, че даден номер е бил използван за „спуфинг“, е получаването на множество обаждания от непознати, които твърдят, че имат пропуснато повикване от него. В същото време неговият собственик не е провеждал такива разговори.

Проблемът не може да бъде решен единствено чрез блокиране на съответния номер, тъй като той може да принадлежи на напълно невинен гражданин, банка или институция. Подобна мярка би спряла и легитимните им обаждания.

КРС и мобилните оператори анализират входящия трафик и вече прилагат технически и организационни мерки за разпознаване и ограничаване на съмнителните повиквания. Предстои и обща информационна кампания.

Как да се предпазим?

При неочаквано обаждане, в което се искат пари или чувствителна информация, разговорът трябва да бъде прекратен. След това потребителят сам трябва да потърси банката, институцията или компанията чрез официално публикувания ѝ телефон.

Ако обаждащият се представя за роднина или приятел, най-сигурният вариант е човекът да затвори и лично да позвъни на близкия си.

КРС предупреждава никога да не се предоставят по телефона:

пароли и ПИН кодове;

еднократни кодове за потвърждение;

данни за банкови карти;

лична или банкова информация.

Не трябва да се инсталират приложения и да се предоставя отдалечен достъп до телефон или компютър по указания, получени при подобно обаждане.

Ако вече са предоставени банкови данни или е извършен превод, потърпевшият трябва незабавно да уведоми обслужващата го банка. Сигнал трябва да бъде подаден и до МВР и мобилния оператор.