Черно море, което е популярно със своите традиционно тъмни води, претърпя забележителна сезонна метаморфоза, оцветявайки се в зашеметяващ ярък тюркоаз. Тази необикновена гледка беше заснета от космоса благодарение на сателита PACE на НАСА, както и от астронавти на борда на Международната космическа станция (МКС).

Според учените този поразителен цвят се дължи на масовия ежегоден цъфтеж на фитопланктон, и по-специално на микроорганизми, наречени коколитофориди. Това са микроскопични водорасли, покрити с отразяващи плочки от калциев карбонат. Когато тези организми се размножат в огромни количества през късната пролет и ранното лято, техните черупки разпръскват слънчевата светлина, придавайки на водата млечносин оттенък, който е достатъчно ярък, за да се види дори от околоземна орбита. За сравнение, през останалото време на годината във водите преобладават други микроскопични водорасли – диатомеи, чиито силициеви обвивки обикновено карат Черно море да изглежда много по-тъмно

Феноменът е регистриран в детайли на 22 юни 2026 г. от Инструмента за цвета на океана (OCI), разположен на сателита PACE на НАСА. Около месец по-рано, на 27 май 2026 г., член на Експедиция 74 на борда на МКС също успява да фотографира разпространението на този цъфтеж по време на преминаването си над региона. Снимката от космическата станция показва как тюркоазените води се простират чак до Босфора, очертавайки красиви завихрящи се течения в тесния проток, свързващ Черно с Мраморно море.

Въпреки че отделните коколитофориди са твърде малки, за да бъдат видени с невъоръжено око, техните огромни популации могат напълно да променят цвета на цели океански региони. Тъй като цъфтежът е лесно забележим от космоса, сателитните наблюдения предоставят на учените безценен метод за мониторинг на морските екосистеми в райони, където вземането на физически водни проби е затруднено.

Нещо повече – този фитопланктон играе ключова роля във въглеродния цикъл на Земята. Докато микроорганизмите растат, те абсорбират активно въглерод от атмосферата и заобикалящата ги вода. След като умрат, част от този въглерод потъва на морското дъно, където може да остане заключен за дълги периоди от време, подпомагайки преноса на въглерод от повърхността към дългосрочно съхранение в дълбините.