Двете фирми, които са дистрибутирали фалшивото масло, продавано като „Deutsche Markenbutter“, не са обжалвали наложената от Комисията за защита на конкуренцията глоба. "Те са я приели и ще я платят - общо 310 хиляди евро. Това показва, че обвинителният ни акт е бил стабилен", каза пред bTV Радомир Чолаков, заместник-председател на КЗК.

Преди месец антимонополната комисия съобщи за наложени глоби за заблуждаващо предлагане на млечни продукти. Случаят разкри шокираща измама с краве масло с марката  „Deutsche Markenbutter“, което се оказа, че нито е произведено в Германия, нито е направено от краве мляко. Продуктът е произведен у нас основно от палмово масло, мазнини от кокосови и палмови ядки, соево и слънчогледово масло, както и свинска мас. 

КЗК глоби през юни с общо 310 хиляди евро две фирми - „Клас фуд“ ЕООД  и „Алфа СД“ ООД, разпространявали на пазара фалшивото масло. От решението на антимонополната комисия стана ясно, че измамата всъщност е установена от Българската агенция за храните още в началото на 2025 г., но не е била обявена пред обществеността. Проверките тогава са започнали след сигнал на легалния вносител на истинското краве масло Deutsche Markenbutter. Сегашният земеделски министър Пламен Абровски уверява, че още миналата година фалшивото масло е иззето от търговската мрежа. Засега без наказание се размина производителят на имитиращия млечен продукт - пловдивската фирма "Галко", която твърди, че никога не е продавала масло на "Алфа СД" или "Клас Фуд" с марка и опаковка „Deutsche Markenbutter“. Случаят е предаден на прокуратурата, твърди министър Абровски.

КЗК работи и по друг случай, свързан с млечния бранш - проучване дали има злоупотреба с господстващо положение на пазара на мляко и млечни продукти, каза още Радомир Чолаков.

Той обяви, че една фирма държи 70% от преработката на мляко в страната и такава концентрация не е трябвало да бъде допускана изобщо. Чолаков обаче не пожела да даде повече подробности, нито да обяви коя е фирмата, като каза само, че е чуждестранна. 

"Не бива КЗК да хвърля бомби, защото може това предприятие да закрие производството си. Ако го няма този преработвател, българското сурово мляко ще се изнася в чужбина за преработка, при което у нас ще влизат готови млечни продукти на още по-високи цени", посочи Чолаков.

В началото на тази година обаче КЗК съобщи, че започва ревизия на разрешената през 2023 г. концентрация на двете най-големи компании-производители на млечни продукти у нас  -  "Тирбул" и "Обединена Млечна Компания". След сливането новата компания остана с името "Обединена млечна компания", която е производител на двете марки "Верея" и "Олимпус". Собственик е гръцката фирма "Хеленик Деарис".

Предишният състав на КЗК е одобрил сливането на първата и втората по големина фирми в млечната индустрия въпреки високите пазарни дялове на обединената група и опасността от злоупотреба с господстващо положение. Тогава гръцкият собственик е убедил антимонополната комисия, че ще вложи инвестиции в нови технологии и производствени мощности с цел да повиши качеството на млечните продукти, както и ще инвестира в програми за подпомагане на българските фермери.

Новото ръководство на КЗК започна секторен анализ на пазара на млечни продукти, в хода на който констатира липса на достъпна информация за реализираните инвестиции и подпомагане на фермерите, което е било основен аргумент за разрешаване на концентрацията преди три години.