Брекзит намали с близо 10 на сто българите, които желаят да станат студенти във Великобритания. Около 1900 наши младежи са подали документи за прием в университети на Острова до края на срока за тази учебна година, който изтече на 15 януари.  

Засега властите в кралството уверяват, че условията за обучението им, включително и за осигуряването на студентски кредити, засега остават без промяна. Тези българи, които ще бъдат приети от тази година във Великобритания в условията на Брекзит, ще се възползват от пълното кредитиране на образованието си за целия му четиригодишен срок, обясни Стефка Златева - мениджър в консултантската фирма за образование в чужбина "Интеграл" пред mediapool.bg.

Тя допълни, че около 20% или между 8000 и 10 000 от завършващите средно образование в България се насочват към университети в чужбина. Сред най-предпочитаните са британските висши училища. Над 30 кандидат-студенти са подали и документи за двата най-престижни университета не само във Великобритания, но и в света - Кеймбридж и Оксфорд.

Най-предпочитаните специалности от българските кандидат-студенти във всички британски университети са бизнес и мениджмънт, компютърни науки, изкуство, дизайн и креативни специалности, психология и медицина. Има и ръст на желаещите наши студенти да учат във Великобритания биологически, социални и инженерни науки, информира Златева.

"През тази година, въпреки Брекзит, британското правителство одобри и потвърди условията за кредитиране и образование в страната за европейците, които ще започнат да учат в британските университети от есента", обясни Златева. Тя обаче допълни, че има неяснота за условията за бъдещите кандидат-студенти. За това Съветът на британските университети е изпратил писмо до британското правителство с искане да се вземат бързи решения за кандидатите в следващите години.

Британските университети са притеснени от това как ще продължи образователният обмен на студенти между Великобритания и ЕС по програмата "Еразъм" в следващите години, както и как ще кандидатстват занапред учениците от ЕС, коментира експертът. Към момента е ясно, че Великобритания остава част от програмата за обмен "Еразъм+" до 2020 г.

Традиционно българските кандидат-студенти се насочват и към университетите в Холандия. За миналата учебна година България е в "топ 10" на държавите от цял свят по брой на студенти в Холандия. Това показват данните на холандската организация за международно сътрудничество във висшето образование "Нуфик", съобщи Николай Христанов, мениджър в "Интеграл". Българските студенти в страната през миналата година са били близо 2600.

От консултантската фирма добавиха, че има ,устойчив ръст на българите, които продължават образованието си в Холандия. Той бил 15 - 20 на сто на година. Интересът се дължи и на решението на местното правителство да намали таксата за първокурсници в бакалавърските програми - на 1040 евро, от 2080 евро, коментира Христанов. Затова някои от академичните холандски университети имат изисквания за матура по математика, за някои от специалностите, свързани с инженерните и компютърните науки.

Христанов допълни, че остава и засиленият интерес на българските кандидат-студенти към скандинавските държави, като най-предпочитана е Дания. Приемът там започва на 1 февруари, а крайният срок за кандидатстване е 15 март. Дания, както и останалите скандинавски страни, предлага безплатно образование за бакалаври и магистри от ЕС, но в страната стандартът на живот е висок.

В Германия и Австрия най-търсени от българските кандидат-студенти са специалностите бизнес, мениджмънт, маркетинг, инженерни науки, машиностроене и мехатроника.

На 23 и 24 февруари в зала 3 на НДК ще се състои международното изложение "Световно образование", в което ще участват университети, колежи и училища от Европа, САЩ и Канада.