Жителите на един от най-бедните региони в България плащат по-високи цени за редица основни хранителни продукти в сравнение със столицата. Докато средната брутна заплата във Видин едва надхвърля 1000 евро, а в София достига 1915 евро, цените на някои храни в северозападния град се оказват с близо 30% по-високи. Това показва проверка на БНТ в магазини от една и съща търговска верига.

Разликите са особено отчетливи при месото и основните продукти от потребителската кошница. Прясно охладено пиле, което в София струва 3,57 евро, във Видин се продава за 4,60 евро. При каймата смес разликата също е значителна – 5,59 евро на промоция във Видин срещу 4,34 евро в столицата.

Подобна е ситуацията и с брашното. Докато в София килограм се предлага на промоционална цена от 49 евроцента, във Видин същият продукт струва 64 евроцента на редовна цена.

Проверка на четири основни хранителни продукта – килограм насипно сирене, килограм кашкавал, кофичка кисело мляко и килограм ябълки, показва обща сметка от 13,35 евро във Видин срещу 12,41 евро в София.

Разликите се усещат и между големите вериги и кварталните магазини. Докато в супермаркет във Видин сирене може да се намери на промоция за малко над 5 евро за килограм, в малките търговски обекти цените започват от около 7 евро.

244 магазина в София срещу едва четири във Видин

Една от основните причини за ценовите разлики е неравномерното разпределение на големите търговски вериги. Според представените данни в София има 244 техни магазина, докато във Видин, Враца и Благоевград броят им е едва по четири.

Икономистът Адриан Николов от Института за пазарна икономика обяснява, че конкуренцията е ключов фактор при формирането на цените. В градовете с повече търговски обекти веригите са принудени да предлагат по-чести промоции и по-изгодни условия, за да привлекат клиенти.

В населените места с ограничен брой магазини конкурентният натиск е значително по-слаб, което позволява поддържането на по-високи цени.

Николов оспорва и твърденията, че между 75 и 80% от търговията на дребно с храни преминава през големите вериги, като ги определя като необосновани.

Потребителските навици също имат значение. Проучвания показват, че българите посещават кварталните магазини средно веднъж на три дни, за да купуват по-малки количества продукти. Големите супермаркети се посещават приблизително веднъж седмично, но там клиентите оставят около три пъти повече пари.

На фона на разликите между отделните региони липсва и официална национална статистика, която да сравнява цените на храните в търговията на дребно по области.

Проверката идва след оповестените от Комисията за защита на потребителите данни за големи надценки в търговските вериги. Последната статистика отчита поскъпване на основни групи храни, сред които месо, плодове, зеленчуци и тестени изделия.

Така в по-бедните региони потребителите се сблъскват с двоен проблем – значително по-ниски доходи и ограничен избор на търговски обекти, което в редица случаи води до по-скъпа потребителска кошница