Представете си, че вашата лична карта, шофьорска книжка, диплома за висше образование, здравноосигурителен статус и дори пълномощно за управление на автомобил се намират в едно-единствено криптирано мобилно приложение на смартфона ви. Представете си също, че с това приложение можете да наемете кола в Испания, да откриете банкова сметка в Германия или да заявите административна услуга пред българската община за броени секунди — без да принтирате нито един лист хартия и без да чакате на опашки.

Това не е футуристичен сценарий, а конкретна правна реалност, която трябва да стане факт в цялата страна и Европейския съюз до края на 2026 година. В изпълнение на изискванията на Регламент (ЕС) 2024/1183 (известен като eIDAS 2.0) Министерство на иновациите и дигиталната трансформация пусна за обществени консултации проекта на Закон за Европейския портфейл за цифрова самоличност.

Приемането на Закона за Европейския портфейл за цифрова самоличност би било най-мащабната реформа в българското електронно управление за последните десетилетия. Тя превръща смартфона в официален дигитален документ, спестява стотици хиляди часове административна тежест за гражданите и бизнеса и поставя България в сърцето на общия европейски дигитален пазар. Успехът на реформата сега зависи от скоростта на приемане на закона в Народното събрание и от техническата готовност на институциите да пуснат системата в пълна готовност до края на 2026 година.

Какво представлява Европейският портфейл за цифрова самоличност?

Портфейлът е защитено електронно средство за идентификация с високо ниво на сигурност. Той не е просто обикновено приложение за разплащане или съхранение на карти, а комплекс от дигитални инструменти, чрез които гражданите и юридическите лица могат да доказват своята идентичност, да съхраняват и споделят официални документи като допломи, квалификации, шофьорска книжка. 

Чрез него може да извършват селективно разкриване на данни - потребителят може да удостовери пред даден търговец само че има навършени 18 години, без да разкрива рождената си дата, домашния си адрес или ЕГН. А също така може и да подписват безплатно документи с квалифициран електронен подпис (КЕП) за лични и непрофесионални цели.

Правата на гражданите: Безплатен КЕП, пълна доброволност и защита от цифрово изключване

Един от най-значимите социално-икономически пробиви в проектозакона е свързан с безплатния достъп до квалифициран електронен подпис за физическите лица. Както е посочено в мотивите към законопроекта, всеки гражданин, който действа в лично качество и с непрофесионална цел, ще разполага с възможност за безплатно активиране и използване на отдалечен КЕП през своя портфейл.

За да не ощетява частните квалифицирани доставчици на удостоверителни услуги, държавата въвежда прозрачен механизъм за тяхното компенсиране. Оценката на въздействието изрично отбелязва, че компенсацията ще се определя с методика, приета с постановление на Министерския съвет по предложение на компетентния орган, като сумата ще покрива реалните нетни разходи и разумна печалба, без да допуска свръхкомпенсация или дублиране на публично финансиране.

За да гарантира, че новата технология ще бъде достъпна и сигурна за всички слоеве на обществото, законопроектът регламентира ясни социални и правни гаранции за гражданите. 

Използването на портфейла от физически лица ще бъде напълно доброволно. Нито един държавен орган или частна компания няма право да откаже предоставяне на услуга само защото гражданинът не използва дигитален портфейл, а хартиени документи. 

Издаването, използването, безплатното подписване с КЕП (за непрофесионални цели) и отмяната на портфейла са абсолютно безплатни за гражданите. Проверките на автентичността през държавните списъци също са безплатни.

Законопроектът урежда издаването и ползването на портфейла от деца, като гарантира спазването на правилата за деспособност и извършване на правни действия чрез родителско съгласие или настойничество.

Кой управлява дигиталната инфраструктура?

Изграждането на националния портфейл изисква координация между множество институции и технологични субекти. Министерският съвет ще определи конкретен държавен орган, който да проектира, развива и администрира държавния Европейски портфейл за цифрова самоличност.

Законът не налага държавен монопол. Всяко частно лице, което отговаря на строгите европейски изисквания за сигурност и премине сертифициране, може да бъде признато от държавата като доставчик на портфейл при равнопоставени условия.

Министърът на иновациите и дигиталната трансформация се определя за национален надзорен орган и единна точка за контакт с Европейската комисия. Той води електронни машинночетими списъци на сертифицираните портфейли, доставчиците на данни за идентификация, доставчиците на атрибути и доверяващите се страни. Списъците се съхраняват в държавния хибриден частен облак.

Сертифицирането на портфейлите е с валидност 5 години. То се извършва от акредитирани органи за оценяване на съответствието от Изпълнителна агенция „Българска служба за акредитация“ (ИА БСА), която съвместно с МИДТ приема национална схема за сертифициране.

Към министъра се създава постоянен консултативен орган, в който влизат представители на МИДТ, МВР, МРРБ, Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), Комисията за защита на личните данни (КЗЛД), квалифицираните доставчици на удостоверителни услуги и ИТ сектора.

Висшият съдебен съвет (ВСС) се задължава да осигури интеграция на Единния портал за електронно правосъдие, за да могат гражданите да упражняват процесуални права и да правят изявления пред съда чрез портфейла.

В доклада и оценката на въздействието се посочва, че през 2026 г. са проведени редица експертни срещи и обществени консултации. Свои становища и предложения по рамката са внесли ключови участници от пазара и съсловните организации. 

Солени глоби: До 1 милион евро за нарушения и отказ от приемане

За да гарантира, че новата система няма да остане само на хартия, законопроектът предвижда драстични санкции. При предоставяне на портфейл без регистрация и вписване, глобата или имуществената санкция да бъде от 100 000 евро до 1 000 000 евро (или до 2% от общия световен годишен оборот на предприятието). Това значи даден доставчик да предлага, разпространява или пуска в експлоатация такъв дигитален портфейл за гражданите, без да е бил предварително вписан в официален държавен списък.

При подаване на неверни данни при вписване, предвидената глоба е от 50 000 до 500 000 евро. При отказ на банка или фирма да приеме портфейла като официален документ, се предвижда имуществена санкция от от 10 000 до 250 000 евро. При отказ на държавен или общински - глоба от 5 000 до 50 000 евро.

При повторно нарушение санкциите се удвояват, а обжалването на принудителните административни мерки (напр. спиране на дейността на доставчик) пред съда не спира тяхното незабавно изпълнение.

Рискове и предизвикателства пред реализацията до края на 2026 г.

Въпреки огромните ползи, анализите в доклада на министър Иван Василев и оценката на въздействието открояват няколко критични рискове, които трябва да бъдат управлявани в сгъстените срокове. 

В преходните и заключителни разпоредби е предвиден едва 3-месечен срок от влизането на закона в сила за приемане на наредбата за сигурност, методиката за компенсация на КЕП, приемане на националната схема за сертифициране и пускане на публичните списъци. Съществува риск от недостиг на сертификационни органи и капацитет в общините и малките администрации за пълна интеграция. С оглед на чувствителността на данните, всеки пробив в сигурността задължава доставчика незабавно да уведоми органа по киберсигурност и МИДТ. При неотстранени уязвимости портфейлът се заличава служебно и се уведомява Европейската комисия.