Нов централен регистър към Министерството на икономиката ще следи в реално време всяка стотинка от нивата до рафта в супермаркета. Мярката е част от сериозните законови промени, касаещи затягане на контрола върху цените и доставките на хранителни продукти в България. Проектът за създаването на електронен регистър за проследимост по веригата за доставки, който да следи хода и стойността на продуктите до щанда в магазина, вече е публикуван за обществено обсъждане.

Основната цел е да се въведе пълна прозрачност във веригата по доставки, да пресече нелоялните търговски практики и да предотврати необоснованото оскъпяване на основни хранителни продукти.

Новият електронен регистър ще обхване движението, количествата и ценовите параметри на селскостопански и хранителни продукти в страната. Според вносителите, веригата за доставки на храни е подложена на сериозни структурни дисбаланси, най-вече между доставчиците и купувачите със значима пазарна сила. Чрез системата компетентните държавни органи ще преминат от чисто формален към реален икономически подход – целта е не просто да се забраняват отделни видими нарушения, а да се улавят и по-сложните икономически практики, които по своята същност увреждат конкуренцията и ощетяват крайните потребители.

Следене под лупа на базовите храни и пълна прозрачност на надценките са в основата на промените. Държавата започва да проследява пътя на най-важните продукти от потребителската кошница, сред които хляб "Добруджа", прясно и кисело мляко, сирене, кашкавал, пилешко и свинско месо, домати, краставици, олио и захар, яйца, брашно, ориз, боб, леща и слънчогледово олио.

Институциите вече ще виждат не само на каква цена е доставен продуктът, но и точно какъв е размерът на включените разходи, каква е сложената надценка в проценти и стойност, както и каква е чистата печалба на търговеца за конкретния артикул.

Събраните данни ще се обработват автоматизирано с помощта на съвременни алгоритми и изкуствен интелект (AI). Изкуственият интелект ще служи за ранно предупреждение – той ще идентифицира пазарни деформации, ценови аномалии, данъчни, санитарни и митнически рискове, както и индикатори за нелоялни търговски практики. Системата автоматично ще генерира съобщения до съответните компетентни институции (КЗК, БАБХ, НАП, Агенция „Митници“ и др.), които да извършват целенасочени последващи проверки.

Задължени да подават данни по електронен път са бизнес операторите, които извършват първото пускане на тези продукти на българския пазар (производители, преработватели, вносители); търговците на едро, както и големите търговци на дребно с годишен оборот над 50 милиона евро. Те ще декларират не само получените количества, но и детайлна информация за ценовите си нива – доставна цена, надценки, разходи, печалба, регулярни и промоционални продажни цени с ДДС.

Бизнес операторите ще трябва да въвеждат данните в регистъра в срок до 72 часа от фактическото движение на стоката или предлагането на дребно. Въведената информация трябва напълно да съответства на придружаващите счетоводни, складови, транспортни и митнически документи. Корекции ще могат да се правят в рамките на 72 часа, а веднъж записана, информацията не може да бъде изтривана и се съхранява за период от минимум 20 години.

За ползването на регистъра няма да се събират такси от бизнеса, като проектът не предвижда въвеждането на нови административни режими. За сметка на това обаче, при неподаване на данни, забавяне или предоставяне на невярна и заблуждаваща информация, наредбата препраща към изключително строгите санкции. За предприятия с оборот до 2,5 млн. евро – имуществени санкции от 2 500 до 25 000 евро. За големи компании с оборот над 250 млн. евро – имуществени санкции от 50 000 до 500 000 евро или до 1% от годишния им оборот. При системни нарушения (три или повече нарушения в рамките на две години) санкцията може да достигне до 10% от общия годишния оборот за предходната година.

Кога влиза в сила?

Обществените консултации по проекта са активни до 18 септември 2026 г. В едномесечен срок след официалното приемане на наредбата от Министерския съвет ще бъде изготвено техническото задание за изграждане на платформата. Самата система ще се внедрява поетапно. Датата за пускане на регистъра в експлоатация ще бъде определена със заповед на министъра на икономиката. Задължението на бизнеса за редовно подаване на данни ще влезе в сила не по-рано от 30 дни след старта на системата.

В средносрочен план се очаква новата платформа да защити потребителския интерес и българските производители, като същевременно оптимизира физическите проверки и намали административната тежест чрез премахване на повторното изискване на едни и същи данни от различни ведомства.

Другите мерки срещу оскъпяването на хранителните стоки

Припомняме, че само за няколко седмици бяха вкарани още няколко проекта в опит да създаде по-строга регулаторна рамка на пазара. Те касаят две методики - едната за извършване на преценка за икономическа обоснованост на увеличението на цените и за определяне на сравним предходен период, а другата за определяне на т.н. "справедливи цени". Това са и едни от най-спорните мерки, предлагани за ограничаване на поскъпването на живота.

Така държавата на практика задейства два различни, но допълващи се механизма за ценови контрол. От една страна, Министерството на икономиката подготвя въвеждането на т.нар. „справедлива стойност“ – референтен праг за базови стоки при големите вериги (с оборот над 25 млн. евро), който ще се изчислява чрез съчетаване на локалната себестойност и европейския ценови паритет. Този инструмент има по-скоро аналитичен характер и не налага директни санкции, но всяко отклонение от над 10% над изчислената справедлива цена ще действа като индикатор за стартиране на целенасочени наблюдения и проверки, осигурявайки повече прозрачност в контекста на предстоящото въвеждане на еврото.

От друга страна стои значително по-рестриктивната методика на Комисията за защита на потребителите (КЗП), която не търси средни пазарни стойности, а изисква доказване на икономическата обоснованост при всяко конкретно поскъпване. При нея няма допустим процент или праг на толерантност – всяко увеличение на редовната цена трябва да бъде защитено с първични счетоводни документи, доказващи реално нараснали разходи (за труд, суровини, енергия или данъци). Докато икономическото министерство ще "сканира" пазара чрез своя праг от 10%, инспекторите на КЗП ще разполагат с лост да изискват пълна документална разбивка от търговците в рамките на едва 5 работни дни, като категорично отхвърлят общите оправдания с "инфлация" или прикритите увеличения чрез намаляване на грамажите.