Убийството на седем строго защитени лешояда официално се разследва под надзора на Окръжна прокуратура – Пловдив. Това е едно от най-тежките екологични престъпления в новата ни история – умишленото умъртвяване на лешояди от вида черен, белоглав и брадат лешояд и един гарван на територията на Национален парк „Централен Балкан“. Трагедията нанесе тежък, съкрушителен удар върху десетилетните усилия на българската и международната природозащитна общност. Сред загиналите птици е и брадатият лешояд Боев – символът на българската природозащита, който се завърна в родината си едва пет дни преди да бъде убит от незаконна отровна примамка.

Окръжна прокуратура – Пловдив наблюдава досъдебно производство по чл. 278д от Наказателния кодекс за противозаконно унищожаване на екземпляри от защитени видове съгласно Закона за биологичното разнообразие. За това престъпление българският закон предвижда изключително строги санкции: наказание до 5 години лишаване от свобода и глоба, достигаща до малко над 10 000 евро.

Разследването е задействано след сигнали, подадени на 18 и 19 август 2026 г. в Районното управление (РУ) в Карлово от служители на Дирекция „Национален парк „Централен Балкан“. Птиците са намерени в землището на град Калофер, в старопланинската местност „Шипченска мандра“. Служителите на реда са извършили незабавен оглед на местопроизшествието. Разследването се провежда в спешен двумесечен срок, като вече е назначена специализирана токсикологична експертиза, която да докаже и дефинира точната причина за смъртта на защитените птици.

Черната серия започва на 18 август, когато Сдружение „Зелени Балкани“ регистрира съмнителен сигнал и го препраща към парковата дирекция. Служителите на парковата охрана незабавно започват претърсване в труднодостъпен и високопланински район, разположен близо до зимния маршрут от местността Паниците до връх Ботев.

Там експертите се натъкват на потресаваща гледка - три черни лешояда (картали) (Aegypius monachus) и един белоглав лешояд (Gyps fulvus) са открити напълно безжизнени. Втори белоглав лешояд е намерен в критично състояние. Въпреки незабавното му транспортиране и спешната ветеринарна намеса в Спасителния център на „Зелени Балкани“, птицата умира малко по-късно същия ден.

Всички те са открити в непосредствена близост до труп на крава, в който по първоначални данни е била умишлено поставена силно токсична отрова.

Обходът на терена продължава до късно вечерта. На около 800 метра от първото огнище екипите откриват нови жертви – още един черен лешояд, един гарван и емблематичния за страната ни брадат лешояд Боев. Така черната равносметка достига осем мъртви птици (седем лешояда и един гарван).

Смъртта на брадатия лешояд Боев е невъобразима загуба за науката и биоразнообразието на Балканите. Боев е първият брадат лешояд в България, освободен в дивата природа в рамките на усилията за пълно възстановяване на изчезналия вид у нас. Той е дарение от Република Чехия и е пуснат на свобода от Сдружение „Зелени Балкани“ през май 2025 г. в Природен парк „Сините камъни“.

Благодарение на сателитния предавател, с който е оборудван, природозащитниците проследяват неговото невероятно пътешествие. В рамките на близо четири месеца той прелита над 14 000 километра и преминава през осем европейски държави. На 13 август 2026 г. Боев най-накрая се завръща в България. Само пет дни по-късно – на 18 август – датчикът за движение на предавателя сигнализира, че птицата е неподвижна. Боев е намерен мъртъв, погубен от човешка ръка.

Боев е част от мащабния международен проект по европейската програма LIFE – „Живот за Брадатия лешояд“, в който си партнират осем организации от България, Нидерландия и Румъния с цел връщането на този символ на българската природозащита като гнездящ вид на Балканите.

В момента на терен се провежда мащабна съвместна операция с цел пълно обезопасяване на района и предотвратяване на последващи отравяния на други диви животни. Обследването на труднодостъпния планински масив се извършва от служители на ДНП „Централен Балкан“, РПУ – Карлово, Областната дирекция по безопасност на храните (ОДБХ) – Пловдив и експерти от Българското дружество за защита на птиците (БДЗП). За откриването на други евентуални примамки или пострадали животни се използват дронове с термокамери и специално обучено куче за откриване на отрови.

Телата на птиците са транспортирани за аутопсия, а проби от остатъците от примамката и тъканите им се изпращат към водещи токсикологични лаборатории в Европа за точно установяване на използвания химикал.

Експертите алармират, че използването на отровни примамки остава най-съкрушителната заплаха за хищните и мършоядните птици в България. Най-често зад тези действия стои престъпното намерение на някои животновъди да предпазят стадата си от хищници като вълци, мечки, чакали или скитащи кучета чрез разхвърляне на отровено месо. Като естествени санитари на природата обаче, лешоядите бързо локализират мършата и загиват мигновено при директна консумация или вследствие на вторично отравяне.

Българското законодателство е в пълен синхрон с европейското право (в т.ч. Директивата за птиците, Директивата за местообитанията, Бернската и Бонската конвенции) и категорично забранява използването на отрови и отровни примамки. Тъй като това вандалско деяние е извършено на територията на национален парк – защитена територия от най-висок ранг, то се явява престъпление с изключително висока обществена опасност и утежняващи вината обстоятелства. Възстановяването на тези изключително редки видове е плод на 30-годишни денонощни усилия на десетки организации и институции, които сега настояват за бързо разкриване на извършителите и налагане на максималните предвидени от закона наказания.