Комарите могат да бъдат по-опасни от кърлежите. Това коментира инфекционистът д-р Трифон Вълков. Причината – много по-често човек бива ухапван от комар, отколкото от кърлеж.

„Комарите също представляват риск по отношение на това да се разпространят определените заболявания”, обясни д-р Вълков.

Той успокои, че заболяванията пренасяни от комари се срещат по-често в по-топлите страни. За България рискът не е толкова висок. Проблем е обаче промяната в климата, която може да докара и у нас такива заболявания.

Пролетта и цялото лято са сезоните на кърлежите. Те обитават местата, където има висока растителност, обясни още д-р Вълков.

„Кърлежите са само преносители. И не е само лаймската болест, която човек може да развие след ухапване от кърлеж. Заболяванията, които имаме тук в България са: Марсилска треска, Ку-треска, както и някои видове хеморагични трески, които също са свързани с ухапвания от кърлеж”, обясни д-р Вълков за Нова. 

„Всяко едно от тях е свързано с определена симптоматика. Някои от тях носят наименованието трески. Тук говорим за някакъв вид висока температура. Някои от тях протичат с характерен обрив. Лаймската болест също е пример за нещо подобно - един типичен мишеноподобен обрив се появява на мястото на ухапването. При марсилската треска също има такъв характерен обрив, който се появява по цялото тяло и е асоцииран, разбира се, с висока температура”, обясни инфекционистът.

Не всяко ухапване от кърлеж, трябва да се асоциира от някакво заболяване. По думите му данните на европейско ниво сочат, че 10-15% от кърлежите могат да пренасят някаква болест.

„Колкото по-малко време кърлежът престои върху човека, толкова по-малка е вероятността той да предаде нещо. Но това важи конкретно за лаймската болест. Дори да приемем на 100% вероятността, че кърлежът пренася лаймска болест, ако престои върху човешкия организъм по-малко от 15 до 20 часа, практически е никаква вероятността, много малка вероятността, той да предаде това заболяване”, обясни д-р Вълков.