Ден на град Добрич

от 1990 година 25 септември се чества като празник на града , когато официално е отбелязана 50 – годишнината от възвръщането на Южна Добруджа и с Указ на президента е възстановено старото име на града – Добрич.

След подписване на Ньойския мирен договор Южна Добруджа (и град Добрич) е в границите на Румъния. Това положение продължава до 1940 г., когато е подписан Крайовският договор и Южна Добруджа е върната на България.

Крайовският договор е подписан в гр. Крайова, на 7 септември 1940 година, между България и Румъния. Условията на договора налагат Румъния да върне на България Южна Добруджа, както и да се осъществи обмен на населението от Северна и Южна Добруджа. На 19 август 1940 г. протичат мъчителни и трудни преговори между двете държави. Румънската страна се стреми да направи възможно най-малки отстъпки, но в крайна сметка на нея ѝ се налага да върне южната част на Добруджа на Царство България. Така над 88 000 румънци, заселени от румънските власти след края на Втората Балканска война през 1913 г. са принудени да напуснат и да се преместят на север, докато 65 000 българи от северната част емигрират в родината.

На 25 септември 1940 г. българската армия влиза в Добрич. На тази дата се чества Денят на град Добрич.
И тази година по традиция Общински съвет Добрич прие предложението на общинското ръководство Денят на Добрич да бъде празничен и неприсъствен на територията на Общината.

Започва Бойчиновският бой при гара Бойчиновци, което е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание в България.

Бойчиновският бой е едно от най-големите сражения по време на Септемврийското въстание от 1923 година в България, развило се на 25 септември 1923 при гара Бойчиновци.

Септемврийското въстание от 1923 г. е неуспешен бунт, организиран от Българската комунистическа партия (тесни социалисти) под натиск от Коминтерна, като опит за сваляне на режима на Демократическия сговор, установен с Деветоюнския преврат по-рано през същата година. В него се включват също така леви земеделци и анархисти. Въстанието е насочено към „установяване на работническо-селско правителство“ в България.

На 24 септември, по заповед на Окръжния революционен комитет на БКП, главните сили на въстаниците, под ръководството на Георги Дамянов, Иван Михайлов, Тодор Атанасов, Владимир Минчев, се насочват към Враца, с цел да я превземат. По същото време правителствени войски от Шуменския гарнизон, въоръжени с 5 картечници и 2 полски оръдия, настъпват по железопътната линия Криводол-Бойчиновци и привечер завземат гара Бойчиновци. Това заставя ръководството на въстаниците да пренасочи през нощта главните си сили към Бойчиновци. Там пристига Гаврил Генов, който е назначен за главнокомандващ бойната операция.

Въстаниците са зле въоръжени – разполагат едва с 2000 пушки, 4 картечници и 1 планинско оръдие. Правителственият отряд, въпреки че е многократно числено превъзхождан, е заел изгодна тактическа позиция на Бойчиновското плато, укрепил се е в сградите на гарата. Въстаниците започват атаката на 25 септември сутринта. Тъй като повече от половината от тях са невъоръжени, откъсват слънчогледови стъбла от околните ниви, за да изглежда в сутрешния сумрак, че носят пушки. Това вдъхновява Гео Милев за метафората със слънчогледите в поемата му „Септември“. Въстаниците започват фронтална атака в 4 часа сутринта. Първоначално постепенно, а скоро след това – масово, правителствените войски започват да отстъпват и в крайна сметка се предават.

След победата на гарата е устроен митинг, на който Гаврил Генов призовава въстаниците към още по-голяма самоотверженост в борбата. Изходът на битката повдига бойния дух на въстаниците. Бойчиновският бой е последната победа на въстаниците.

Още интересни събития от този ден:

1513 г. – Испанският конкистадор Васко Нунес де Балбоа става първият европеец, достигнал Тихия океан.

1768 г. – Руско-турска война (1768-1774): Султан Мустафа III обявява война на Русия.

1794 г. – Oснован e град Одеса.

1918 г. – Подписан е Берлински протокол между представители на Царство България, Германия, Австро-Унгария и Османската империя, с който Северна Добруджа се предава на Царство България.

1990 г. – България става член на Международния валутен фонд и на Световната банка.

Родени на този ден са:

Катрин Зита-Джоунс - уелска киноактриса. Родена е на 25 септември 1969 година в Суонзи, Великобритания. На единадесет години се снима в лондонска продукция, а на петнадесет години се мести в Лондон и започва да търси актьорска изява. Две години по-късно я приемат в хора за мюзикъла „42nd Street“. През 1991 г. става известна в обединеното кралство с огромния успех на „Darling Buds of May“, комедиен телевизионен сериал, в който играе по-голямата дъщеря във фермерско семейство. През 2000 г. изиграва съпругата на наркобос в спечелилия Оскар „Трафик“ на Стивън Содърбърг, за която си роля е номинирана за награда Златен глобус за най-добра поддържаща актриса. През март 2003 г. бременната Катрин Зита-Джоунс печели Оскар за участието си в музикалния филм Чикаго. В мюзикъла актрисата изпълнява без дубльорка песните и танците си, а на церемонията по раздаването на кинонаградите пее на живо в дует с рапърката Куийн Латифа.

Уил Смит- американски киноактьор и певец. Роден е на 25 септември 1968 г. във Филаделфия, щата Пенсилвания. Той е един от малкото хора, които са постигнали успехи в три от основните американски индустрии – филмовата, телевизионната и музикалната. Снимал се е в над 20 филма. Последният му филм от 2012 г. е „Мъже в черно 3“ (Man in Black 3). Значимо място в музикалната му кариера заемат четирите награди Грами (от 1988, 1991, 1997, 1998 г.). Уил Смит е номиниран за награда Оскар за „Най-Добър Актьор“ за ролите си във филмите „Али“ и „Преследване на щастието“.

Надя Топалова – българска актриса. Родена е на 25 септември 1935 г. в София. Активно се занимава с озвучаване на филми, сериали и реклами. По-известна е с работата си по „Семейство Мейзга“, „Ум белият делфин“, „Синьо лято“ (дублаж на БТ), „Арабела“, „Костенурките нинджа“ (дублаж на БНТ), както и анимационните филми „Бамби“, „Пепеляшка“, „Лейди и Скитника“ и „Шрек 2“. Омъжена е за актьора Георги Джубрилов до смъртта му през 2004 г.