1844 г. в британската преса е отпечатана първата новина, получена от телеграф.

1890 г. за първи път в затвора „Обърн” в Ню Йорк е екзекутиран човек с електрически стол. Този метод е създаден от служители на Томас Едисон и е използван единствено в САЩ и за няколко десетилетия във Филипините.

Още през 1881 г. в щата Ню Йорк била създадена комисия, която целяла да открие нов, по-хуманен метод за екзекуция от обесването. В комисията бил и д-р Алфред Саутуик,  който предложил концепцията си за електрическия стол. Идеята му дошла, когато видял пиян човек да умира сравнително бързо след като бил пипнал изложен електропровод. Първият електрически стол бил произведен от Харолд Браун и Артър Кенели.

В зависимост от волтажа и индивидуалността на организма, първото сътресение от електрическия ток е било проектирано да предизвика незабавна загуба на съзнание и мозъчна смърт, второто е предназначено да доведе до увреждането на жизнено важни органи.

Първият човек, екзекутиран чрез електрически стол, се казва Уилям Кемлер, осъден за убийство на жена си. Екзекуцията се състояла на 6 август 1890 г. в затвора „Обърн”. Първият 17-секунден токов удар не бил достатъчен да спре дишането и сърцето му. След проверка доктор констатирал, че Кемлер е все още жив. При втория опит Кемлер бил шокиран с 2000 волта. Кръвоносните съдове под кожата започнали да се рушат и да кървят. Всичко траяло около осем минути.

1945 г. град Хирошима в Япония е разрушен напълно от атомната бомба „Малчугана”. Военната операция е проведена от Военновъздушните сили на САЩ в хода на Втората световна война.

В утрото на 6 август американският бомбардировач B-29 „Енола Гей”, с командир на екипажа полковник Пол Тибетс, излита от военната авиобаза Норд Фийлд, разположена на остров Тиниан, в западната част на Тихия океан. Полетът продължава около шест часа. При излитането времето било добро, екипажа и оборудването работели изправно. Флотският капитан Уилям Парсънс поставя детонатора малко преди излитането на самолета.

Около час преди бомбардировката японските радари за ранно предупреждение фиксират приближаването на няколко американски самолети, които се отправят в посока Южна Япония. Била обявена тревога, направено е радиообръщение в много градове, включително Хирошима. Самолетите приближавали към крайбрежието на много голяма височина.

Около 8.00 ч. операторът на радара в Хирошима определил, че броя на приближаващите се самолети е много малък, не повече от три, и въздушната тревога била отменена, а японците решили да не прехващат такова малко формирование с цел икономия на гориво и самолети. По радиото било предадено стандартно съобщение, че е разумно населението да се отправи към бомбоубежищата, „ако врагът атакува, но това не се очаква”.

Трите самолета B-29, нанасящи удара, били „Енола Гей” (главен самолет, кръстен на майката на полковник Тибетс), „The Great Artiste” и неназован тогава B-29 (по-късно кръстен „Necessary Evil”, в превод „Необходимото зло”).

В 8.15 ч. местно време „Enola Gay” хвърля ядрената бомба - 50-килограмово ядро от уран-235 с взривен еквивалент от около 13 килотона тротил в центъра на Хирошима. Бомбата се взривява, на около 600 м над повърхността, при което на място загиват около 70 000-80 000 души. Зоната на пълно разрушение е около 1,4 км в радиус. Пожарите, избухнали след взрива, засягат около 11,4 кв.км. 90% от зданията са унищожени или силно повредени.

В дните преди бомбардировката, Хирошима е град с развита тежка промишленост, с военно значение. Във и около града са разположени няколко военни лагера и щаба на Пета дивизия и Втора основна армия на фелдмаршал Сунроку Хата, командващ защитата на Южна Япония. Освен това Хирошима е и важна продоволствена база за армията, важен транспортен и сборен възел. Той е един от няколкото града, при които бомбардировката би дала идеална представа за действието на новото оръжие.

САЩ, ползвайки се с поддръжката на Великобритания и Канада, проектират и построяват първите атомни бомби в рамките на така наречения Манхатънски проект. Първоначално проекта бил започнат по инициатива на учени - бежанци от Европа и американски учени, които се съмняват, че Нацистка Германия също разработва проект за атомна бомба, германската програма не е толкова мащабна и напреднала както американската. Проект „Манхатън”, в пика на своето развитие, е разработван от около 130 000 души, от 30 учреждения в САЩ, и струва приблизително 2 млрд. долара, което го прави един от най-крупните и скъпи изследователски програми в историята.

Първата ядрена бомба, наричана просто с наименованието „Устройство”, била взривена в рамките на изпитанията на „Тринити” близо до Аламогордо в щат Ню Мексико, на 16 юли 1945 г.