Диктаторите са странни хора и техните изчанчени навици са известни по цял свят. Муамар Кадафи, например на повечето си чуждестранни визити е разпъвал своята бедуинска шатра. Така в интернет е пълно с кадри на шатрата му, поставена в най-големите световни градове.

Направихме списък с едни от най-странните диктатури по света.

Започваме с наркофашизма на Гарсиа Меса.

Фашизъм, кокаин и военна диктатура. Сега това не звучи ново, но през 1980 година боливийският генерал Гарсия Меса е бил истински новатор, създал първата в света наркофашистка диктатура.

Военният преврат на Меса през 1980 година е бил подкрепен от наркомафията и получи името „кокаинов преврат“. Столицата на Боливия е щурмувана от армейски части, боливийски фашисти и банди на местния наркобарон с прякор „Мухата“.

Но сътрудничеството им не спряло дотук. Генерал Меса мразел комунистите в страната, също толкова много колкото либералите във Вашингтон. За се бори с тях, той поканил в Боливия неофашисти от Италия и Латинска Америка, които трябвало да построят първата нарко-корпоративна държава.

В крайна сметка опитът се провалил с гръм и трясък, и самите генерали, помогнали на Меса да се изкачи на боливийския връх, го свалили от власт.

Расизъм и вуду – властта на Папа Док

Не всеки диктатор е готов да заложи на зомбитата. Франсуа Дювалие (известен като Папа Док), избран за президент на Хаити през 1957 година, заложил на тях и не сгрешил.

Формално Папа Док е бил нормален политик, но властта му се крепяла на специалните служби, полицията, армията, но особено много на въоръжение формирования на свои поддръжници – тонтомакутите. Името на групировката има общо с образа вуду-зомби, а самият Папа Док е бил един вид велик магьосник, който е насочвал армията мъртъвци да избива своите врагове. Папа Док не само, че не опровергавал тези слухове и дори провеждал вуду обреди.

Например, боцкал с игли фигурка на президента Кенеди.

Помощниците на Дювалие също били колоритни. Например „карибският вампир“ Камброн, продавал легално хиляди литри кръв в САЩ.

След Папа Док, на власт дошъл синът му – Бейби Док. Той от своя страна се съсредоточил в харченето на натрупаните богатства от баща си, което през 1986 година довело до масови вълнения и свалянето на вуду-династията.

С вкус на човешко – Жан-Бедел Бокаса

 

Бокаса встъпва в редовете на „Сражаваща се Франция“, а след края на Втората световна, през 1950, се отправя да воюва в Индокитай. По-късно се връща в Централната Африканска Република (ЦАР), достига чин полковник, след това генерал, министър на отбраната… Следва военен преврат през 1966 г, след който Бокаса става президент.

За да се обкръжи с разкош, Бокаса трябвало да граби всичко, което можело да донесе някаква печалба и да се занимава с външнополитически рекет. В последното той е наистина уникален: За 13 години от управлението си, той успял да се сближи, а след това да прецака: панафриканистите, СССР, Югославия, КНДР и Китай. И всичко това с цел шантаж на бившата метрополия – Франция, за да може да получи от нея помощ, материали и оръжие.

Само за коронацията си през 1977 година, Бокаса харчи десетки милиони долари, с което успява да превърне в бюджета на ЦАР.

Населението при това обеднявало, а малобройните протести били смазвани жестоко. Освен това, Бокаса бил и много любвеобилен. Имал е 19 жени, освен това имало слухове, че е канибал. Според нея Бокаса е изял между осем и девет хиляди души. Той наричал човешкото месо „захарно свинско“ и постоянно го карал със себе си.

В крайна сметка на Франция й писва. Императорът е свален безкръвно на 20 септември 1979 година по време на операция „Баракуда“.