Днес е Кръстовден. Надеждата и вярата възкръсват тази нощ на Кръстова гора - мястото, което всяка година по това време събира поклонници от цяла България. 14 септември е един от Дванадесетте велики християнски празници - Въздвижение на Светия Кръст Господен, или, както народът го нарича - Кръстовден.

Мнозина тръгнаха по-рано днес на път, за да пренощуват под звездите в надежда чудото да направи живота им по-добър. Всяка година празникът привлича хиляди вярващи към Кръстова гора. Хора на всякаква възраст пренощуваха там под открито небе, всеки от вярващите чакаше с часове, за да се помоли пред 66-килограмовия кръст до манастира.

Кръстова гора се намира на 60 км от Пловдив, в Родопите, на 1545 м височина. От църквата "Покров на Света Богородица" до кръста на върха на малък хълм са разположени 12 параклиси, посветени на всеки един от 12-те апостоли. По древен обичай на този ден се прави водосвет и свещениците ръсят с кръст по домовете за благословение.  Смята се, че днес всички молитви ще се сбъднат.

Имен ден празнуват всички с имената Кръстьо, Кръстина, Кръстил, Кръстила, Кръстилена, Кръстена, Кръстан, Кръстана. На Кръстовден се прави поклонение пред светия кръст. Православната църква извършва поклонение пред кръста 4 пъти в годината – третата неделя след Великденския пост, наречена Кръстопоклонна, Велики петък, 1 август и на Кръстовден . 

От Кръстовден започва гроздоберът, като първото откъснато грозде е нужно да се занесе в църквата, за да се освети. Започва и сеитбата на зимните житни култури.

На Кръстовден най‐възрастната жена в дома е необходимо да опече специален обреден хляб, наречен Кръстова пита, украсен с голям кръст по средата. Питката се разчупва едва когато цялото семейство е на масата и се казва: Кръстец кръст да боли, мене кръст да не боли. Смята се, че с тези думи хората се предпазват от болки в кръста по време на работа.

На Кръстовден се спазва и строг пост – не трябва да се яде нищо червено като червен пипер, домати, репички, червени ябълки и други. На трапезата освен обредния хляб задължително трябва да присъства печена тиква и грозде. В народните поверия се казва, че всички молитви ще бъдат чути на този ден. Смята се, че в нощта срещу Кръстовден Господ слиза на земята и изпълнява всяко откровено желание. Това вярване има най‐голяма сила в местността Кръстова гора, където легендите разказват, че е заровен Христовият кръст.

След страданията и разпятието на Спасителя кръстът се превръща в жертвен знак на спасението и изкуплението от греха. Кръстът олицетворява жертвената любов, победата над злото, принадлежността към християнството. Според народните поверия от Кръстовден започва есента. Казва се, че на 14 септември деня и нощта се кръстосват, а температурите започват да се понижават.

Народът нарича празника Кръстовден не само заради “честния кръст”, а защото денят “се кръстосва с вечерта” - настъпва равноденствие, и още защото жените кръстосват (загърлят) цветята в градината, а мъжете си пазят кръста поради застудяването.
Църквата отбелязва този ден с пищни ритуали и нощно бдение пред украсения кръст и с продължителен камбанен звън. В големите храмове се прави показно Въздвижение на кръста, а в селата свещеник благославя домовете и стопаните за здраве и плодородие.

Народният празник Кръстовден е свързан с края на летния и началото на есенния селскостопански сезон. От Кръстовден може да започне сеитбата на зимните житни култури. На Кръстовден се “осветява” семето за посев. В някои райони той е наречен Гроздоберник, защото започва гроздоберът. Друга работа не се препоръчва освен брането на този плод и подготовката на виното. Въпреки че църквата препоръчва строг пост, народът се събира на обща трапеза с печена кокошка, баница и тиква.

След Кръстовден започват есенните седенки и идват дългите зимни нощи, когато работата е приключила и започват веселията, които не могат да минат с постни манджи и без ракия и вино. На този ден в тракийските райони на страната (Казанлъшко, Пазарджишко, Пловдивско) се организират подобия на кукерски игри, наричани дамала или камила.

На Кръстовден празнуват чикакчиите - лечителите, които наместват изкълчени, навехнати или счупени крайници. Те са на особена почит, а оздравелите им носят погача, печено пиле, мед, китка чимшир и сребърна пара. Лечителят от своя страна пък подрежда трапеза и кани всички минаващи покрай къщата му за прослава на Бога.