Ако търсите повече доказателства за разликата в разбиранията между „нормалните“ и криптофанатиците, не ви трябва друго, освен резултатите от проучване на Deutsche Bank сред 2000 потребители от миналата седмица.

Най-впечатляващият резултат не е това, че една трета от респондентите очакват цената на биткойна да падне под 20 хил. долара до края на годината. Това е под половината от сегашната му стойност и значително под прогнозата на Антъни Скарамучи за 170 хил. долара.

Не, това, което е изненадващо, е отговорът на въпроса за оцеляването на биткойна, пише Майкъл Джей Кейси в откъс от нюзлетъра Money Reimagined за CoinDesk. Повече са хората, казали, че биткойнът ще изчезне през идните години, отколкото тези, които вярват, че ще се задържи.

Според известния тракер на медийни съобщения, прогнозиращи смъртта на биткойна, досега първата криптовалута е трябвало да умре 475 пъти от 2010 г. насам.

Но в действителност шегата е за наша сметка, казва Кейси. След толкова време, след толкова възстановявания и макар вече да има 13-годишна история това, че хората още смятат, че биткойнът скоро ще изчезне, е огромен провал за неспособността да се комуникира от името на индустрията. Не е обяснено достатъчно добре какво е всъщност това нещо – не и за да разбере обикновеният човек.

Неразбирането

Лесно е да се подиграваме и да сме подразнени на това неразбиране, поведение, което ще спечели още по-трудно доверието на обикновения човек и ще му помогне да осъзнае тази сложна и непозната концепция.

Една причина прогнозите за смъртта на биткойна да са толкова оскърбителни е защото това е в противоречие с едната неоспорима характеристика, която представлява основната стойност на биткойна – това, че не може да бъде просто „закрит“.

В един свят, където всичко останало може да бъде ръководено от правителство, банка, интернет платформа или хакер, идеята за това, че нещо не може да се спре, има голяма сила. Разполагаме с невероятно изобретение: непроменяема, базирана на математиката система за проследяване на принасянето на стойност помежду ни, която е в пълно незачитане на намесата или цензурата от когото и да е било. Хората трябва да ѝ се възхищават, пише Кейси.

Но обикновеният човек не е впечатлен.

И това може би е така, защото става въпрос за една прекалено абстрактна идея. Каква е осезаемата полза? Средностатистическият потребител има своите долари и те му вършат работа до голяма степен. И макар и да не е много доволен от правителството си, той приема паричната система.

Замислянето върху по-големия въпрос за това как устойчива на цензура, деполитизирана форма на размяна на стойност може да подкрепи суверенитета на човека в световен мащаб, който е отвъд националните системи на зависимост, просто няма смисъл в ежедневието.

Недоверие

Човек има нужда да има доверие в нещо. И, за съжаление, той не получава това от криптообщността.

Ако някой му продава нещо, което не разбира, той ще е по-резервиран, преди да се довери. И когато поведението на хората, свързани с въпросното нещо, потвърдят предубежденията му, той ще заключи, че на тях  – и на това, което се опитват да му продадат – не може да се има доверие.

Цялата тази гюрултия, хвалбите, мемета „към Луната“ и „забавлявайте се, докато сте бедни“, вманиачаването… Оправдани или не, те правят още по-трудно да се повярва в биткойна.