Подобни на Земята светове със сравними съотношения земя-вода като тези на нашата планета може да са изключително редки.

Според ново проучване, подобни на Земята планети с около 30% от повърхността им, покрита с открита континентална земя, може да съставляват само 1% от скалистите светове в обитаемите зони на звездите: областите около звездите, където може да съществува течна вода на повърхността на планетата. Вместо това, приблизително 80% от потенциално обитаемите светове са изцяло доминирани от сушата, а около 20% са чисто океански светове, установи проучването.

Изследователите стигнаха до това заключение, като моделираха връзката между водата в мантията на планетата и рециклирането на континенталната земя от планетата чрез тектониката на плочите.

„Ние, земляните, се наслаждаваме на баланса между сушата и океаните на нашата родна планета“, казва Тилман Спон, изпълнителен директор на Международния институт за космически науки в Швейцария и член на изследователския екип, в изявление. „Изкушаващо е да се предположи, че втора Земя ще бъде точно като нашата, но нашите резултати от моделирането предполагат, че това няма да е така.“

Резултатите показват, че съотношението суша към водни басейни на Земята (1:3) е фино балансирано и че за повечето планети то може лесно да се промени в една от двете крайности. Спон и неговият сътрудник Денис Хьонинг, постдокторантски изследовател в Потсдамския институт за изследване на въздействието върху климата в Германия, заключиха, че най-вероятният момент за настъпване на тази повратна точка е, когато вътрешността на планетата се охлади близо до температурата на земната мантия, което е 1410 градуса по Целзий близо до земната кора и 3700 C на по-големи дълбочини. Доколко добре зоните на субдукция на границите между тектоничните плочи могат да циркулират водата над сушата при тази температура на мантията, диктува дали една планета ще бъде доминирана от суша или вода.

Земята е достигнала тези условия преди около 2,5 милиарда години, в края на архейския период, и нашата планета е намерила деликатния баланс, в който живеем днес. Въпреки това, в продължение на милиарди години, дори финият баланс на Земята е нестабилен, въпреки че ние не го забелязваме, защото темповете на промяна са малки, казват учените. Други планети биха могли да достигнат тази критична точка много по-рано.

„В двигателя на тектониката на земните плочи вътрешната топлина задвижва геоложка активност, като земетресения, вулкани и изграждане на планини, и води до растеж на континенти“, коментира Спон. От друга страна, "ерозията на земята е част от поредица от цикли, които обменят вода между атмосферата и вътрешността. Нашите числени модели за това как тези цикли си взаимодействат показват, че днешната Земя може да е изключителна планета."

Двамата учени разглеждат и други фактори, като например как отделянето на въглероден диоксид (парников газ) допринася за въглеродно-силикатния цикъл, който действа като дългосрочен термостат на планетата, контролиращ климата в продължение на милиони години. Те откриха, че докато планетите, доминирани от сушата и океаните, все още могат да бъдат обитаеми, с подобни температури, ако всичко останало е равно, техните форми на живот и климат може да не са съвсем различни от земните.

„Тяхната фауна и флора може да са доста различни“, отбелязва Спон.

Моделите показват, че доминираните от океан планети с по-малко от 10% суша вероятно ще бъдат топли, с влажна атмосфера и тропически климат, докато доминираните от сушата светове с по-малко от 30% от повърхността им, покрити с океан, ще бъдат по-студени, по-сухи и по-сурови от техните доминирани от океана двойници. На тези доминирани от сушата планети студените пустини ще се простират по земните маси, а огромните ледници и ледени покривки ще бъдат нещо обичайно.

Следователно, вместо да търсят типичната „бледосиня точка“ на Карл Сейгън, астрономите трябва да търсят „бледожълти точки“ в обитаемите зони.